България е била, България е и България ще бъде, напук на самата себе си! Напук на скапаните си политици, които са изхвърлили от възприятията си БЪЛГАРСКОТО, заменили го за близо 900 години с чуждо – ромейско, турско, немско, руско, американско… Но по-голямо зло от комунизма българският народ не е видял. От него са си изпатили, патили и патят еднакво всички съставни части на българската нация, защото пораженията му са огромни и всеобхватни, скрити все още в секретните папки на архивите. Секретните папки! Тези легитимации за двойствения живот на все още живите комунистически престъпници, скрити на своите работни места в служби, които никога няма да разкрият същността си. Да, България няма да изчезне, но на каква цена? След като сме свидетели как месомелачката на КАПИТАЛА и БАНКИТЕ подхранва ежеминутно, двадесет и четири часа в денонощието, апетита си със свежа човешка плът. Плът тунизийска, мароканска, либийска, египетска, кипърска, гръцка, българска, турска, иракска, иранска, сирийска… Месомелачка на съдби, разбити в бетонната стена на еврейските капитали, изнасилващи Земята от онзи момент на раждането на Банката – като институция за най-жестоко наказание. Наказание, което в „най-лекия” случай те поставя за винаги в ъгъла на живота и те праща да изживееш остатъка на „живота” си в палатка, на улицата – в казана за боклук, понеже СЪДебния изпълнител на Банката ти е решил СЪДбата. А дали Съдба не е производна на Съд!? Инак те чака скока от парапетите от „моста на смъртта”, свързващ град Варна с крайния квартал „Аспарухово”. Комунизмът, който ни отне разсъдъка и достойнството.
А там, където тези две качества липсват се създава най-благоприятна почва за развитието на дивия и безконтролен капитализъм, който не се интересува от това дали си на работа и дали си здрав, за даотидеш до работата си.
А там, където тези две качества липсват се заражда държавата на мутрите – идва царството на „политици” от типа на Бойко Бойков, Цветан Цветанов и подобни на тях аврамовци, пури, наргилета и митничари.
Ако България трябва да съществува следващото столетие в такава среда не е ли по-добре да се закрие? Да се закрие до онзи момент, когато ще се роди един нов Левски, който отново ще кръстосва пробуждаща се България; един нов Ботев, който ще поведе своята нова чета през „тиха, бяла Дунава”, а на брега няма да го очаква липсващия дух на Стоян Заимов – предателя. А до тогава? До тогава – каквото сабя покаже!
10.09.2013 г. Варна