ДИМИТЪР АТАНАСОВ - КАБУЛИ
ДРАСКАНИЦИ
от Четвърти километърна
Лудостта
В приемната на Лудницата на живота, под иконата на Създателя има табела със следния надпис:
“Денят е за работа
Нощта е за всичко
останало друго.
Животът е само
в няколко часа.
ВАРНА
2015
1
СТАРОСТ
Годините стовариха планините на времето върху мен. Тялото ми се смали с пет сантиметра. Краката взеха да не ме слушат. Започнах да ходя като дете, което току-що е пуснало ръката на майка си. Насълзявам се, когато видя дете да плаче и се смея от сърце, когато то се разсмее.
Сърце ли казах? Да, единствено сърцето ми ме слуша и е станало по-голямо, защото в него има място за всички - и за тези, които не ме забелязват.
ИЗПОВЕД
Слязох уморен от високото и тръгнах през полето на обикновения живот.
Там, горе, от високото не виждах живота ясно, в детайли, защото бях заслепен от светлините на ярките, но фалшиви звезди.
За мен хората живееха своя невзрачен живот, набутан зад стените на техните колиби-домове, осветен единствено от синкавата светлина на газените фенери - жълти, мътни и с опушени стъкла.
Защо слязох ли?
Ами когато се събудих от дълбокия си сън видях и разбрах, че винаги съм бил сам, и че около мен е нямало никога истински хора , с истински живот.
Самота и тъга обви остатъците от сърцето ми... И слязох! И видях, и разбрах, че и колибите-домове могат да бъдат дворци, когато в тях живеят Обичта, Любовта и Уважението в едно прекрасно разбирателство и душевна хармония. И тогава разбрах, че по-добре е да живееш със синкавата светлина на газения фенер, с опушеното стъкло, отколкото потопен във фалшивия блясък на фалшиви звезди
В Живота винаги има остатъчна надежда, която му придава измъчена, но заслужена красота, правеща ни хора с човешки сърца.
2
ДУШАТА
Душата ми лежи пред мен - захабена, овехтяла, остаряла.
Смъртите на близките и братята ми я превзеха.
Обидите, понесени от нея, я сломиха.
Безсмислените спорове с живота я смачкаха.
Грешките оставиха незаличими белези по нея.
Паметта ми е в кръгообразно движение от скачащите спомени в нея.
Седя на брега на живота си, с вперен поглед отвъд видимото и с крака, потопони във водите на душата си.
И настъпва безмерна радост, когато по нея се плъзга корабът, пълен с моите внуци, които ме поздравяват с азбуката на живота: „Дядо, не се предавай! Ние те обичаме!“.
И изведнъж Душата ми се изправя, хваща ме за ръце и ми казва: „Аз ще бъда винаги с теб, защото съм в теб!“
3
ДА НАМРАЗИШ ЖИВОТА, ЗАРАДИ СЕБЕ СИ
Архитектът на Смолни се казвал... Растрели. Да, Бартоломео Франческо Растрели (1700 - 1771), който увековечил името си със сградите, които сътворил.
Да, но предприемачът, който построил сградата, въпреки че бил награден с орден, бил недоволен от заплащането и се обесил с лентата на... ордена.
ГУМИЧКИТЕ НА ЖИВОТА
Паметта постоянно ни трие и ние живеем като току-що родени и безпаметни. Да, безпаметни за ежедневните чисто човешки проблеми, но със запечатано в съзнанието ни отдавна отминало величие на предците ни - които и да са те.
А днешните - ние - които се обявяваме за техни наследници, изпитваме чувство на възвишена гордост от факта, че те, предците ни, са ходили и бродили по земята само с една цел - да я превземат, даже ако трябва да я превърнат в пустиня.
Също като днешните господари на живота ни.
ПОБЕДАТА И ПЛАЧБ СЛЕД НЕЯ
Тъжни са първите дни след победата!
С отрова е пълна победната част на мира!
Земята недоверчиво се изправя и се оглежда за някой забравен войнишки ботуш. Тъжно плаче тя, когато почне да брои труповете на децата си, избити в безсмислените войни, водени в нейно име.
Земята, която никой не я пита дали иска тя да бъде майка-вдовица!
ВЪЗХОД
Човекът от каруцата се качи на бойната ракета, с идеята да стане господар на света. Но ми се струва, че докато осъществи неосъществимата си мечта, Светът ще бъде пратен в необозримото бъдеще, с бързината на изстреляната бойна ракета.
НЕ ОТ СТРАХ, А ОТ НЕЖЕЛАНИЕ
Хората, спазващи законите, го правят не от страх, а заради това, че не желаят да навлязат в забранените ловни полета на живота.
СПОМЕНИ
Тези от нас, които живеят неразумно бързо, което им пречи да натрупат в съзнанието си силни и трайни спомени, си ги сътворяват от действителността, без да се съобразяват с Правилата.
Жалкото е, че ги разправят едва тогава, след като са прекарали много години по затворите.
НАРОДНОСТ
Българин, турчин, руснак, украинец, французин, германец, арабин, циганин и прочие, и прочие. Имаме се за такива, каквито са ни определили още с нашето раждане, без да ни питат. А ние не сме нищо друго, освен суроватката от млякото на живота.
В СКЛАДА
Много от нас са като стока, с изминал срок на годност, набутана в дъното на склада на живота и затрупана от друга стока, която и тя ще се превърне в негодна.
ВЪПРОС
Какво са митингите, стачките и тъй нареченото в последно време „гражданско неподчинение“?
Ами освен че са добре режисирани, те са оплакване от началството пред началството - т.е. от и пред режисьорите.
УСПЕХ
За по-малко от десетилетие тъй наречената „демокрация“ успя да направи от нас това, което социализЪмът направи за 45 години - да ни превърне от народ, в маса със заглъхващи претенции, разстрелвани от законите на властимащите.
МИСЛИ
Сирия, земя, разгромена от омразата и натрошена на стотици огнени трески - храна за ламята Война.
----------
Войните не са нищо друго, освен завеса от желязо, зад която са се спотаили тези, които живеят от смъртта на другите.
----------
Живеем без разписание, но за сметка на това умираме по разписание, в изпълнение на зададения срок. Да, и смъртта ни е предвидена по график!
4
МИСЛИ
Няма по-голям ужас на земята от детски гроб и от училище, превърнато в студена пещера.
----------
Учението е много лесно, стига да ти се отдава.
----------
Много от нас се опитват да се сгреят на огъня на поезията, но малцина са тези,които са озарени от нейното сияние.
----------
Колко от нас знаят умно да мълчат, защото и в мълчанието има мъдрост?
----------
Мечтаехме си за криле, докато ни оковаваха във вериги.
----------
Най-страшни са тези, родените с пълни торби!
----------
Трудно и мъчително е да си тръгнеш от детството с една торбичка на рамо,в която няма нищо. Още по-трудно е да станеш голям със същата тази торба,в която няма нищо.
----------
Бъдещето мина покрай нас, качено на космическата си ракета,а ние още не бяхме излезли от пещерите на религиозните и душевните си предразсъдъци.
----------
Много от нас са родени в Нищото, живели са в Нищото и са умирали в Нищото. А някои направо и на улицата
БЕДНОСТ
Ежедневно пием горчивината на сиромашията така, че да не ни вгорчи напълно.
Пием я на глътки, бавно и умно, по философски - да я има през всичките дни от живота ни, като се мъчим да се скрием зад декорите от плоски телевизори, скъпи мобилни телефони и други нещица, с блясъка на варак.
Изтощително е да прикриваш бедността си!
СЕЗОНИ
Зимата е засменият младеж, който бяга по заснежения път, за да посрещне своята любима.
Пролетта е чудната красавица, преплела в косите си буйния вятър, като венец от красиви цветя.
Лятото е добрият дебел чичко, който уморено тътри краката си. Около него весело прибягват усмихнати дечурлига, а той бавно бърше с кърпичка потното си чело.
Есента е русокосата хубавица ,седнала под дървото, на което листа му капят като златен дъжд.
5
„МРЕТЕ ЦИГАНИ“
Ние, всичките, сме еднакви, без значение къде, как и защо сме се родили, и кои са нашите родители. Но доста от нас са спуснати на белия свят без първа коректура - като този, с това “Мрете цигани“, изписано със спрей точно над главата на епилептика-циганин, който е хиляди пъти по-щастлив от него, поради причината, че не се е научил да мрази. Вината не е в надписа, а в коректорите, които със сигурност не са знаели за съдържанието на своето нещастно творение.
БЪДЕЩЕТО БЪДЕЩЕ
В интересно време живеем. Ние все още въздишаме по старото - макар и с колебания - но не вярваме във все не идващото добро време. Да,ама политиците ни полагат неимоверни усилия да ни отучат да мислим - също като в „доброто, старо време“, в което вместо нас „мислеха“ партийните секретари.
СМЪРТТА
Смъртта е различна. Също като клюките по жълтите страници. И също толкова е безлична - като съборена циганска колиба и премръзнали деца в подобието на палатка.
Смъртта се превърна в необходимост, по-важна и от хляба наш насъщен.
Смъртта стана стока! И като такава тя постоянно покачва цената си - като тока и като здравето.
Нямаш пари - не си плащаш тока - студуваш - умираш.
Нямаш пари - не си плащаш осигуровките - разболяваш се - умираш.
МИСЛИ
Мале, мале, мале! Колко много бенгалски тигри в Народното събрание и все със заешки кожи!
----------
Българската съдебна система е обречена да спасява явни високо поставени престъпници. Обречеността й се дължи на простата истина, че самата тя не може да се спаси от високо поставените престъпници, които тя спасява.
----------
- Моята любов към теб е безкрайно голяма! - казал на девойката влюбеният младеж.
- Да, виждам и осъзнавам това, но тя не ми носи радост, защото е обсебваща и ми отнема свободата - отговорила девойката.
----------
Има хора, които цял живот са се грели на чужд огън.
6
МИСЛИ
Нашата журналистика отдавна е онзи вид облекчение чрез изпускане на газовото напрежение от задните меки части в така нареченото „медийно пространство“.
----------
Мълчанието на „благоразумните“ и нищо не казващите е в основата на предателст-
вото над народа.
----------
Бунтът на несъгласните е в основата на промяната на начина на живот, лишен от сигурността на деня.
----------
Историята говори бавно, на големи интервали, за да ни даде време да осмислим това, което се е случило между интервалите.
Бързото четене на историята е причина за нашето безпаметно главозамайване.
----------
Часовникът в джоба на умрелия започва да отмерва другото време, в което той ни е оставил.
7
ЗАЩО НИ МРАЗЯТ
“Другите„ ни мразят поради една проста причина, която няма как те да я разберат, поради вродения си от хилядолетията уседнал начин на живот. „Другите“ буквално са “замръзнали„ в пространството и ареала им на движение е абсолютно стеснен - работа - дом; лятна ваканция (цяло щастие ако е и в Гърция или Турция) - дом; командировка - дом и така до свободното гробищно място.
“Другите„ не могат да притежават здравата психика на циганите, която е в основата на бързата им адаптивност към абсолютно новите и бързо менящи се житейски среди. Независимо в коя държава ще се намират, те са с вродената вътрешна нагласа за адаптивност, която сработва автоматично - само за броени месеци са нагодени да се разбират с околните до степен на първично общуване, което им дава вярата за безпроблемно вписване в общия житейски пейзаж.
Здравата психика на циганите и техният вроден усет за вмъкване в свободните ниши на обкръжаващата ги среда, им помага в житейското оцеляване - умение да си намират работа и да преживяват, използвайки и слабостите в Системата.
Е, точно и заради това „вмъкване“ в подстъпите на „забранените“ за тях зони на живота докарва „другите“ до омраза, изпадайки в неистов транс.
Циганите са мразени и за тяхната философия да приемат нещата такива, каквито са и деня такъв, какъвто е, с неговото зло и с неговото добро.
Житейският драматизъм при тях е по-скоро избухване на бомба от експлоадирали чувства и емоции, които много рядко оставят неизлечими душевни белези.
Циганите са мразени и за това, че те умеят да живеят, без да мразят, въпреки пословичната си избухливост и емоционалност.
Циганите са мразени най-вече за колоритността, която придават на сивото ежедневие на забързалия към собствената си смърт европеец.
8
КЪДЕ ОБИТАВА КУЛТУРАТА?
Митът, че културата я има само в палатите отдавна е опроверган от самите митотворци. Простотиите и ужасиите извършени и вършени от обитателите на тези палати доказва, че колкото са по-близо до Златния Телец, толкова по-неосезаемо за себе си и очевадно за другите, те се отдалечават от идеята за собственото си културно култивиране.
МИСЛИ - да
Простотиите не са патент на простите, защото са същността на прост-аците.
----------
Миналото ни все още здраво подпира вратата към бъдещето ни.
----------
Мъчим се да имитираме самочувствие, без да има логика в това наше желание.
----------
Политиците ни говорят на някакъв измислен език, в който думите са лишени от смисъл и логика, приели формата на бухалка, от която като водопад се лее безумната дървена сила на тяхната убедителност.
----------
Гледайки разпънатия Исус на кръста, започвам да си мисля, че гвоздеите са изковани именно за тази цел - да бъдем приковавани на местото си, опреде-лено от съдбата ни.
----------
Промиват ни съзнанието така, както на времето от общинските предприя-тия “Чистота„ миеха улиците през нощта, с мощните водни струи на „мия-чките“.
----------
Единствената цел на политиката е да не виждаме това, което става пред очите ни.
----------
Към бъдещето се отива по един-единствен път, но минаването по него става по различни начини - от с каруци, до с космически ракети. Да, но ние и през 21-ви век се тътрим към хоризонта на бъдещето пешком!
----------
Металните врати са знаци, че сме направили времето крадливо, и то доста опасно крадливо.
ВРЕМЕТО
По повод или без повод, изпаднали във философска мозъчна дрямка, ние казваме, че нашето време - на по-възрастните - е отдавна отминало и че вече то не е такова, каквото беше. Гледаме да го заковем и да не мърда нашето време, което вече не е такова, каквото то е останало в съзнанието и в спомени-те ни, за да му се любуваме и милваме като нещо съкровено и лично наше.
Да, времето вече не е такова, каквото беше преди...
Колко „преди“? 20, 30, 50 или 150 години? О, не, не, нека да е като в нашето детство, независимо колко преди е било това! Колкото повече преди, толкова повече си придаваме собствена тежест и стойност пред... Не, не, не пред сегашните деца и младежи, защото те вече се раждат поне с едно висше!
А оправдателният замах към времето е, че “Времето беше /било е/ такова!“ С това неумело оправдание пращаме всичките си грехове - умишлени или не - на психиатър, чийто кабинет е в края на Вселената. Ние прехвърляме излишния си душевен товар на плещите на времето, като го обвиняваме в хиляди, лъжи, заблуди и грехове, които всъщност са си наши, понеже времето е било, е и ще си остане винаги безгрешно.
С фалшивата тъга по отминалото време; с тези наши философски подскоци назад-напред /или обратно/ съвсем не се замисляме, че не времето отминава, а ние минаваме покрай времето и то ни маха с ръце и със загадъчна усмивка ни сочи пътя към неизвестното бъдеще.
СЪВМЕСТИМА НЕСЪВМЕСТИМОСТ
От както свят светува „големите“ и „богоизбраните“ се делят на два вида: първите са имали за метреси фини жени, а вторите са предпочитали фината женственост.
Балерината Матилда Кшчечинска е била радиатора в леглото на император Николай II, а неговият убиец, ненормалника Ленин, е говорил от балкона на нейния дом.
Какво съчетание на погромаджийска лудост с радиатора на платената любов! Типично по руски и болшевишки!
ДИАГНОЗА
Спорът с Вселената за същността й и безпределната обич към нея, са междузвездните пътища на поезията.
9
РАЖДАНЕТО НА РУМА
През Пустотата на Времето, изпреварила вика на Новото, преодолял Пространството на Нищото, в което няма маса; няма тегло; няма съвест; няма сълзи; няма радост; няма памет, изригва като вулкан първият и най-велик плач на света - плачът на новороденото, дошло напук на този свят не в палатите на безумния разкош, а в колибата на рума-скитник, чиято душа е в околоземна орбита от сътворението на Вселената.
Един продължител на рода, призван да попълни редиците на живота на тези, които безумно обичат три неща: децата си, музиката си и свободата си.
ПИСАТЕЛЯ
Писателят е винаги с болно сърце. Боли го сърцето от тъгата в очите на сираците; на болните от неизлечими болести; на обречените на бавна, но задължителна смърт несретници; на бедните и на бездомните.
Боли го сърцето от арогантността и злобата на царстващите охлюви, постоянно пълзящи с дворците си в съзнанието си, живеещи от и чрез омразата към другите; от убийците, превърнали смъртта на човека в заплата; от силата на вечно побеждаващата неправда.
Писателят трябва да бъде винаги дежурния хирург в сърдечното отделение на болницата на човечеството.
НЕ!
От библейски времена живота ни е едно голямо Не!
Не лъжи!;
Не кради!; ;
Не прелюбодействай!...
Още от деца Не-то е като сянката ни.:
Не палувай!;
Не стой до късно навън!;
Не се успивай, защото утре...
Тази Не е за теб;
това! Не горазбираш...
Е, станали сме големи, но не-то ни преследва с целия си ужас.:
Не е за теб тази жена!
Не ходи с този мъж!
Не е добре, че не гласуваш!
Не, защото!...
Не, защото!...
И така, до самата ни смърт.
Да, това би било доста хубаво, но само тогава ако поне половината Не! бяха валидни и за онази помазана част от човечеството, която въобще не се съобразява с тях, правейки живота невъзможен.
Можем да се самоуспокоим след злобна усмивчица, понеже и те не са безсмъртни и са като всички нас, вкарани в капана на Не-тата.
ЗНАНИЕТО
Има хора, които са пълни със знание, но кротко и тихо си мълчат и вземат отношение по даден проблем само тогава, когато поискат мнението им.
Има хора, които парадират че знаят, но дълбоко в себе си не са сигурни, че това е напълно вярно. Да, но те надничат от страниците на вестниците с пространни интервюта по абсолютно всичко, което пълзи, върви, лети или гърми; тях ги виждаме постоянно от екрана на телевизора ръкомахайки, давайки съвети кое, къде, как и защо.
Имам блудкавото чувство, че те правят постоянно модни ревюта със себе си, показвайки скъпите си дрехи и аксесоари, а не толкова своите знания.
МИСЛИ
Гората е сбор от дървета. Бъди дърво-гора, а не самотно дърво с окапали листи и изсъхващи клони.
----------
Тъжните хора са с бързо отминало детство. Не допускайте детето у вас да си отиде през всичките години на живота ви!
----------
Най-сложните моменти в живота ни имат най-лесно решение.
----------
Здравето ни отдавна е станало стока в кварталния месарски магазин и е по-евтино от килограм месо.
----------
Днешното време е се изразява не с проявленията на природата, а с действията на политиците. Те държат часовника на времето и от тяхното самолюбие зависи дали денят няма да завърши изведнъж, по обяд.
----------
Живеем в спартанска среда, в която няма нищо излишно, и в тишина, която е като в ковчега на мъртвец.
10
ЧАКАЩАТА ГАРА, С НЕ ТРЪГВАЩИЯ ВЛАК
Гара. Глух ляв коловоз и влак, забутан в него. Вагоните мръсни и непочиствани от близо
30 години; пътниците, понесли денкове с багаж и огромни куфари, побрали света на неосъществените им мечти, стоят в тъмните и студени купета в очакване на нещо. Чакат семафора да светне зелено и началникът на гарата да даде право на маневра за извеждането на влака от глухия ляв коловоз.
А началникът на гарата стои в кабинета си в безпаметно очакване. Чака да му продиктуват новото разписание на влака за движението му по десния коловоз. Центърът на управление на движението на влака сега е на нов адрес, след като по много необясними причини смени предишния си център на управление.
Разписанието сега го правят други, от общия европейски център за ръководене на движението на европейските влакове. Той е толкова далече, че пътниците си нямат никакво понятие защо разписанието за движението на техният влак се прави от други. Като че ли те се возят на него
Началникът на гарата също си няма никакво понятие за новото разписание.
Чакане!
А влакът, с чакащите пътници в него, бясно минават покрай Времето, което не чака, понеже то си е ТУК, на своята гара и няма къде да отиде, защото където и да отиде, то винаги си е тук.
Влакът все още чака на гарата, набутан в глухия коловоз на Живота.
ВРЕМЕНА
Живеем във времена, които ще бъдат или осмивани, или смятани за безумно луди само след няколко десетилетия. Но вероятността тези времена да са последните, през които все още живеем, е много голяма, след които ще настъпи отново царството на динозаврите и мастодонтите.
Бог да ни пази от лудостта на политиците!
МИСЛИ
Всички ние носим модерни и скъпи часовници-будилници, но колко от нас носят събудилници ?
----------
Губейки любовта си, ние губим и вярата си в това, което сме обичали, почвайки да разобичваме, с надеждата все някога отново да започнем да обичаме отново.
----------
Проблемът със смъртта на традициите се корени в забавяното или забравеното преосмисляне на съвремието в което живеем и скъсаните връзки между тях.
Забравянето е това забавяне, породено от страх пред новото.
----------
Лудите получават свободата си в лудниците. Тази свобода, която умните са я изхвърлили като непотребна вещ, с отменено значение.
----------
Ако искате да родите Любов, намерете си партньор, който е готов да стане с вас градина, в която да бъдат посадени рози, късани от вашите деца.
11
КАРУЦАТА ПРЕД КОНЯ---
Политическите оратори, подценявайки интелигентността на слушателите, продължават механично да слагат Мисълта зад Словото - впрягат коня зад каруцата на езика, с незаконно роденото самочувствие, че са дубликат на Кастро, застанал пред препълнения площад с хора в центъра на Хавана.
Да, обаче това тяхно самочувствие, опръскано с некачествен,евтин и бързо лющещ се варак, няма покритие, понеже при тях Мисълта и Словото са самостоятелни спринтьори по пистите на политиката.
ТРОЯНСКИ КОН
Постоянно ни се напомня по различни политически причини, че сме милионна армия от троянски коне на бойното европейско поле, отгледани и хранени в кремълските яхъри и ясли.
Е, може политпросветените да са го виждали този митичен Троянски кон и да са
разговаряли с него, но простосмъртните постоянно се питаме има ли го, няма ли го, дървен ли е, от амбалажна хартия ли е и какво има в него, че е толкова важен.
Алиса напусна Страната на огледалата и възползвайки се от безвизовия режим на пътуване се засели в Страната на дървените коне. Отоплението през зимата щяло да ѝ излезе много по-икономично. Безполезни дървении от бракувани коне колкото си щеш! И на преференциални цени - за абонати.
ВРЕМЕТО
Разговаряме, тълкуваме и спорим за времето, в което живеем, но допускаме съществена грешка - не разбираме и не виждаме себе си в него. Това е един фокус, една илюзия - хем ни има - хем ни няма. За малко сме тук и за много ни се иска да ни няма. Да сме тук, когато повишават пенсиите - макар и мизерно, и да ни няма - заради мизерните заплати.
Постоянно се търсим, за да не се намерим.
АБРАКАДАБРА
Да, не забелязваме много неща, забелязвайки ги.
Не забелязваме краденото богатство на новодемократите, пръкнали са се из мъртвата утроба на заразата „комунизъм“, въпреки че всеки ден ги заливаме с тонове храчки.
Не забелязваме колите с тъмни стъкла, които паркират по тротоарите със зверската самодоволност на лудия император, запалил Рим, за да вземе огънче за скъпата хаванска пура, увита по бедрата на девственица.
Не ги забелязваме даже и тогава, когато мачкат децата ни по паркове и детски градинки, въпреки че сме готови да избодем очите и одерем живи самопродаалите се прокурори и съдии, наложили най-страшната присъда на мумиите нарушители - условна.
Не забелязваме пълните магазини, с измамните намаления, въпреки че са като вавилонски кули от стъкло и алуминий и въпреки че минаваме покрай тях, с извърнати на обратно глави.
Не забелязваме собствения си живот, въпреки че всеки ден го залагаме на комар, срещу мизерните си заплати и още по-мизерното си съществуване.
Не забелязваме много неща, след които сме ние самите, полузабелязани в тъмнината на ковчега.
Живеем живот неразбираем, но удивителен.
Неразбираем, понеже сме препълнени с чувството, че той се отнася с нас цинично и жестоко - по всички параграфи.
Удивителен, понеже е неразбираем.
Една неразгадана абракадабра!
ДУМИТЕ
Думите имат особено свойство, което е извън нашата мисъл. С тях можем да убием някого, превръщайки живота му в ад - само за секунда време - сочейки го с пръст и запращайки го в последните кръгове на преизподнята с отривистия жест на Маяковски: -Той е!
С тях можем да почешем и усърдно да изтъркаме Егото и гърба на този, който самодоволно се пличка в минералните води на хамама на властта.
След като сме се потрудили усърдно и след като още по-усърдно сме играли ролята на добре дресираната маймуна, ние чакаме да получим полагаемия ни се бакшиш.
Думите са полуфабрикати, от които майсторите-готвачи в кухнята на политиката готвят най-изтънчените словесни блюда, предназначени само за целунатите от Съдбата.
Думите притежават магическа сила, защото могат да направят от царя пъдар и от пожарникаря цар.
Думите са страшни и шумни, като Ниагарския водопад, и красиви и нежни като току-що разцъфнала роза.
ПЪРВИТЕ
Първите са Първи, защото умеят да разрушат пътят, по които са вървели Другите и да съградят нов, търсейки философията на идеята за единността му, като я предават на следовниците си.
Първите се забравят тогава, когато са асфалтирали и осветили новоизградения път само до своя връх. Това води до съмнения, че пътят на първите е довел до победата, а не до техните палати. И тогава възниква вечният хамлетов въпрос дали пътя на победата не е разбит от колелата на политическите епигони - не от тези, на следниците на Великия Александър, а от съвременните кокалобегачи на дълги разстояния.
МЪГЛА
Сблъсъкът между Турция и Русия ни се струваше абстрактен, поради шумно рекламираната близост между Путин и Ердоган, която беше по мутренски натикана в лицето на българския президент. И тази абстрактност хвана света по бели гащи, след като руския самолет се заби със страшна сила в сирийската окървавена пустош, посявайки смъртта на един платен живот - този, на пилота.
Зашеметени от абстрактното, не забелязахме реалното, което е движило тези привидно близки отношения между руския и турски некороновани императори.
Политическите анализатори се удавиха в безсмисления език на сюжета, без да разчетат скритата история на тази „близост“ и да вникнат в смисъла на конструиращите я политически елементи.
12
ВРЕМЕТО
Новото време промени всички нас; мислите ни; живота ни; държанието ни; храната ни; даже и любовта ни.
Новото време не промени само тези, които бяха предварително променени по един или друг начин от органите на Държавна сигурност - далѝ доброволно или по свои си начини, сега няма значение, защото това не ги различава едни от други в коша на историческия боклук. Не ги промени, защото те не подлежат на промяна. Но за да ги „компенсира“ ги вкара в графата „ЗЗК“ - Защитени от законите крадци - , отваряйки им тайните входове към един предварително заплануван и планиран живот, измислен и съчинен в лабораториите на същата тази Държавна сигурност. Този „живот“ е построен на основите на ограбването на държавата и нейния народ, като са изградили своя Рай далеч от блатото, чак в далечната Република Южна Африка.
СИМВОЛИКА
Живеем живот като в картина на художник-символист. В тази картина животът е изобразен от рояк несъответстващи съответствия, където личността липсва, поради факта, че самата тя крие своето съществуване зад паравана на условностите.
Художникът-символист приема пречките и неуредиците като пътните знаци, често пъти, превръщащи се в преднамерена жестокост, за разкриване и осмисляне на живот.
13
ЗАВРЪЩАНЕ ДО ВРЪЩАНЕТО
След доста години живот Оттатък - обладан и измъчван от носталгия - решиш да се завърна у нас, при себе си.
Уморен от монотонността на шума от двигателя, бях заспал дълбок сън на последната седалка на почти празния автобус.
Събудих се от нотното почукване на дамските токчета на Митница. Пред мен бе застанала красиво и интелигентно облечена млада жена.
- Добре дошли в България! Аз съм Митница. Ако обичате, моля документите ви за проверка!
Прегледа ми документите и с многозначителна и подкупваща усмивка ме попита:
- Сам ли пътувате?
- Не, с Радост - отговорих аз и се потупах по гърдите.
- Разбирам ви! Имате ли багаж за деклариране?
- Да, пълен сак с Усмивки - отвърнах аз с още неразсънено лице.
- Аха, живеете дълги години Оттатък. И защо се връщате обратно.
- Да докажа на Съмнение, че има за какво да се върне човек там, където се е родил, израснал и живял.
- Защо трябва да се доказва на Съмнение нещо такова? - ме попита Митница, вече със сериозността, която могат да я имат митничарите, и то най-вече българските.
- Ами със Съмнение, което остана Оттатък влязохме в спор дали е необходимо да се връщам обратно при своите разочарования, защото в България нищо не можело да се промени, защото е невъзможно да се промени, поради самата невъзможност за промяна и...
- Господине, много е объркващо това, което го казвате, защото не мога да разбера кое е подлога и кое е сказуемото във вашето изречение. Вие така ли разговаряте Оттатък?
- Как „така ли“? Това не е ли нормален разговор между нас, госпожо Митница?
- Не е! Нормалното говорене между мен и вас е следното:
Питам: ви:
- Ще бъдете ли така добър да си платите такса „Спокойствие“, която е 50 евро за един сак недекларирани Усмивки?
А вие ми отговаряте непринудено-весело.
- О кей! Разбира се!
Слязох веднага от автобуса, в ръце със сака Усмивки. Хванах първото такси, което да ме инсталира на летището в града, Оттатък.
По радиото в таксито чух, че отново били арестували колегите на красивата Митница на митницата Капитан Андреево.
Съмнение излезе както винаги през тези почти тридесет години право - нищо в България не се беше променило.
ОБЪРКВАНЕ
Когато на народът трябва да играе две роли едновременно - на Роба и Политика - това означава, че е дошла Демокрацията, понеже Роба си е извоювал правото да се движи свободно из световното пространство, без своите вериги, а Политика постоянно да му напомня, че може пак да му ги зачисли.
И за да добие още по-демократичен вид тази абсурдна ситуация, то на Роба са му казали, че може свободно да говори против Политика, защото свободата на свободното слово е свободна.
А докато Роба препълва улиците и площадите със своите митинги и протестни маршове от Президентството до Централните гробища, то Политика ще му говори на ушенце, че за бедността и немотията му са виновни тези, които държат на тези неща, които са много потребни за тях и тези неща са силно съмнителни, поради някакви лобистки интереси от страна на кръговете на Доматите, Краставиците, Репите или Кръстниците им.
След което се среща с тях в тайната зала в хотела на Рапона.
И от това объркване на сцената на политическия театър настъпва суматоха, която завършва с двама убити, трима ранени и четирима избягали от местопрестъплението.
Какво да се прави! Рисковете на Демокрацията
14
БЕЗСМЪРТНИЯ КОМУНИЗЪМ
Денят е 27 април 1973 година. Тече трескава подготовка за честването на Първи май - Международния ден на труда.
В магазина влиза старият партиен деятел и бивш партизанин, дядо Михал.
- Здравей, дядо Михале! - поздравява младият продавач. - Какво ще купуваш.
- Две знамена, за Първи май.
Защо две! По едно в ръка ли, а? - пита с усмивка младежът.
- Не бе, момче! Едното е за баща ми.
- За баща ти!? Та на колко си ти и на колко е баща ти, дядо Михале?
- Аз съм на 81 а татко е на 105... Да ти кажа правичката, то и на него не му се ходи на манифестацията, ама дядо му се е заканил, че ако не идем двамата, ще има „Строй се - преброй се!“ у дома. Много е лют старецът.
- Чакай, чакай, чакай малко! - ръкомаха изумен младият продавач. - Значи ти и баща ти ще отидете на манифестацията заради това, защото така е наредил дядо ти! А на колко години е дядо ти, дядо Михале?
- Чакай, чакай малко да си помисля... На 132. Ех, момче, момче, какво знаеш ти!
Лошо е да си най-малък и да изпълняваш всичко, каквото ти кажат големите. Ето, и на прадядо ми много му е било в акъла за празника, ама му се е обадил лично Карл Маркс да ни заръча да отидем цялата рода...
- Ама ти имаш и прадядо жив, дядо Михале! - изумява се младият продавач и едва не припада.
- Спокойно бе, момченце! Че прадядо ми е набор с брадатия евреин и са родени на един ден - на осми май 1818 година. Знаеш ли какво ядене ще падне само седмица след първи май, а? Какъв труд ще се положи на масата, макар че се съмнявам евреин да черпи, без да му бъде платено. Все едно е евреин да хвърля пари през рамото си, а арменец да му ги връща... Айде, ще се видим на манифестацията.
Дядо Михал излиза с двете червени знамена със сърпа и чука, а младият продавач от главозамайване сяда на пода.
.- Безсмъртен е комунизмът! - промълвява той и обръща табелата на ЗАТВОРЕНО.
15
СМЪРТТА НА БЕЗДОМНИКА
Беше картина, в която ужасът се простираше от сиянието на звездите, до ужасяващите пламъци на Ада. Докторът - мъж със силни диоптри на очилата си и с побеляла коса - пребледня от мазната миризма и повърна при вида на изгорелия труп на бездомника, който за последно се беше изсмял в лицето на вечно озъбения живот.
Бездомникът доброволно се бе принесъл в жертва пред олтара на бога на Справедливостта, който от хилядолетия не даваше никакви признаци на дейност в сферата, която му беше отредена, въпреки милионната чиновническа армия. Той се чувстваше безнаказан не само като бог, но и като българския главен прокурор, който не е длъжен да кланя шапка и глава пред никого, освен пред самия себе си - вършеше някакви съмнителни сделки зад гърба на другите богове.
Бездомникът се беше полял с нещо като бензин, налян му в еднолитрова пластмасова бутилка от незаконната бензиноколонка на сина на областния партиен секретар на могъщата управляваща партия.
Могъщите управляващи партии се сменяха, но бензиноколонката си беше все на мястото и все на могъщата управляваща партия.
Бездомникът бе решил да сложи край на пиесата на собствения си живот, състояща се само от едно безкрайно повтарящо се действие.
На едно от замръзналите, но не вдигащи шум от негодувание клончета на дървото, приятел на бездомника, се белееше лист от тетрадка. На листа, който освен, че също бе премръзнал от студ, но се чувстваше и виновен за трагедията, като лошия вестоносец, беше написано с красив и равен почерк: “Студ! Няма нищо по-страшно от непобедимия студ. Как им завиждам на африканците само! Ако имах дървени крака и ръце, първо щях да запаля тях“
Няма я последната точка! Тя ни оснавя да висим в лифта по въжената линия на скапания ни живот, с надеждата, че тези, дето държат шалтерите ще включ-ат поне за малко тока, за да си наберем опорни точки и право на дописване.
БЯГСТВО
Лесно е да избягаш, да напуснеш близките си и да се заселиш в пещерата на мнимото бездействие, изпадайки в необяснимо униние на духа.
Трудно е да избягаш от себе си! Не е само трудно, но е напълно и невъзможно, защото ти се самопреследваш с непоколебимостта на Вълка, с хищността на Хиената и с бързината на Леопарда.
Трудно е, защото ти не можеш без себе си, както младенецът не може без елейното мляко от топлата гръд на майка си.
ЗА ЛЮБОВТА
Александър Блок обръщайки се към Лариса Михайловна Рейснер, заради нейна неуместна забележка-подмятане й казва: “... в любовта срам няма“.
Да, може това да е вярно за сегашните времена и нрави, но по негово време!
Любовта не може да бъде срамна, защото другото нейно име е „съвкупление“, подменено с английското „секс“.
Срамът няма потомство! Да, но и безсрамието не трябва да се качва на боен самолет!
ЗАЩО
- Защо спря да разговаряш с брат си? Той е професор, и то уважаван. Не напразно го избраха и за народен представител.
- Няма какво да си кажем!
- Няма какво да си кажете!? Та той е действащ политик!
- Именно за това, приятелю, именно за това!
16
СЪВРЕМЕННИЯ МЕФИСТОФЕЛ
/Част от интервюто с бившия министър на финансите, господин Бикинду*
- Господин Бикинду как ще обясните на избирателите си вашето голямо богатство: как е придобито и какъв е начина на неговото придобиване?
- За разлика от някои мои колеги, които най-нагло лъжат избирателите си, че са придобили апартаментите си чрез дарение на крупни суми от дядо и баба или от тъст и тъща, аз ще кажа, че моето богатство съм го придобил сам и чрез собствените си умения. Колкото и нескромно да звучи, аз съм един добър играч на борсата, за което е нужно притежанието на доста добър търговски нюх...
- Вие играете на борсата? И какво се търгува на тази борса, господин Бикинду
- На борсите се търгуват всякакъв вид стоки, драги - от клечки за зъби, до космически кораби, но има една стока, която се търгува страшно скъпо и се котира доста на високо при оценяването си... Между другото ще ви кажа под секрет, че тази стока е много разпространена и всички ние я притежаваме.
- Не може да бъде! Това означава ли, че и аз я притежавам?
- Разбира се, че и вие я притежавате, но нейната стойност зависи не от личността като личност, а от позицията, която заема тази личност в обществения и политически живот на страната си. Ето, аз като бивш министър на финансите съм много добре запознат с механизмите на тази борса и успях да си продам стоката възможно най-скъпо, благодарение на посредника ми.
- Може ли да дадете малко повече информация за сделката, която ви донесе тази огромна печалба?
- Да, разбира се! От разстояние на времето аз считам, че тази информация вече не е конфиденциална, поради разпространеното й използване от много други личности, след мен. Сключих договор с Луцифер и ведно с продажбата на облигации по държавния ни дълг му продадох и Душата си.
- Продадохте Душата си!?
- Ами да! Притрябвало ми е на гол задник, Душа!
___________________
* Бикиндо - Продаден /романйс/
17
НАПРАВО... ИСТОРИЯ
Качени на стражевите кули на Историята, ние виждаме в далечината ту ясно разграничените, ту едва разчертаните граници на уж собственото ни историческо минало. И колкото по на високо се изкачваме, толкова губим ясната представа за за реалността на отминалото време; историческите действия бъркат реда си на появяването си на сцената на историческия театър и в края на краищата гледаме това, което се пише в учебниците ни по история - един исторически миш-маш, с вкус на руски гулаш, мирис на френско сирене и на италианска мортадела, като опашката пред тоалетните не намалява, заради немската бира.
Нас ни учат, че сме първи на света, без да сме наясно в кой свят живеем и колко на брой са световете, защото хич не ни се иска да признаем, че Човека е на тази Земя от над милиард години.
Да, да, един милиард, но на нас тъй ни се иска да сме на първото място и всично да започва имено от нас, а не от някакви си извънземни, фараони, индийски царе и разните там индиански племена.
Миналото е бойно поле, на което от столетия се сражават непрестанно тези народи, които се стремят да завземат колкото си може по-обширна територия от него, предявявайки историческите си претенции. Войните са се водили с копия, лъкове, саби, пушки и оръдия. А когато тяхното време бе погребано в Хирошима, се започна войната на „историческите“ открития, бъркащи в неосъществената памет на времената, с десетки хилядолетия назад - за успокоение на неосъщественото величие
Днешната история ни говори за отминалите исторически събития с метафорите на параграф 22. Има опасност поколенията, родени през 21-ви век, да изучават история, в която Доброто и Злото са се прегърнали в една високо технологична прегръдка на неразличимост. История без история, а сборник от простотии на държавно ниво, което си е направо отново... история
V I P брадър - Биг брадър
Има една много особена част от хората, която през годините на неосъществената демокрация виси непрестанно пред вратите на V I P залите, чакайки реда си, с неприкрита завист и злоба в погледите.
Е, малка част незаслужено влиза от време на време в тях, с чувството, че са действително уникални и неповторими, но веднага се превръщат в петно от сладникава лютеница върху снежнобялата блузка на задължително присъстващата едрогърдеста хубавица, току-що излязла от гримьорните на времето, без последните 10 години от календара на живота си.
За слепите хора най-важната пространствено-ориентировъчна точка се намира най-отдолу, в гумения предпазител на белите им бастуни. Чрез тях те се чувстват част от мировото пространство и живия живот.
За тъй наречените много важни персони ориентирането в пространството става чрез обувките и чантите им от крокодилска кожа за 10 000 лева; вратовръзка на цената на едногодишната пенсия на живеещите под прага на бедността пенсионери и тежко болни; часовник за 50 000 евро, кола за 300 000 лева на селския кмет и разни други такива „пространствени“ ориентири.
Тези скъпо струващи материални придобивки се разминават с духовните им потребности, понеже са не само част от материалното им тяло, но са и продължение на пэстата им бездуховност, в която пустотбта е като черна дупка, в която пропадат всички измерения за нормален живот и поведение.
„Каймакът“ на обществото ни се дели на разни индуски касти и подкасти, но втората по „важност“ е тази - на Биг брадър, където “контролирана„ от очите на всевиждащите камери се лее свободно висококултурна и често пъти сексуално ориентирана простотия, с претенции за перфектна лаличност. която е на нивото на седящата на клона на дървото на живота маймуна.
Е, да, ама маймуната влияе върху зараждането на една нова народопсихология, която за сега е само на младежите, но след няколко десетилетия ще се превърне в психология на високо образованата и ужасно слаба в своята духовност „интелигенция“
Всичко това щеше да бъде подминато на „една ръка разстояние“ със “Загорка“ и сирене от биволско мляко, ако така имащите се за V I P - стремящи се да си създадат отделно общество на богопомазаните - не се мъчат да ни накарат да заживеем в техния свят като обслужващ персонал, стоящ зад оградата.
18
ШОФЬОРИТЕ
Шофьорите се променят не според средата, в която живеят и ги заобикаля.
Шофьорите се променят според марката на автомобила. Те придобиват смелостта на митичен герой, примесена с безразсъдна лудост, понесена от високоскоростния бяг на стотиците коне, набутани в тясното пространство на двигателите на автомобилите им. За тях времето е време само тогава, когато стрелката на километража бяга към червеното, превръщайки се в огромно кърваво петно на магистралата и разглобени човешки части на до миг живелия човек, разпръснати в пространството на безвремието.
Скоростта отделя шофьора от разумната част на населението, превръщайки го в безумен и егоистичен убиец, който е изхвърлил от болната си безпаметност себе си, семейството си, родителите си, тези, които са с него и целия останал свят.
Шофьорите са повярвали в безсмъртието на човешката душа и за това тя за тях не представлява интерес - като всяко друго безсмъртие. Автомобилът е родил тази лудост, която е обзела света повече от столетие и със сигурност тя няма да бъде излекувана в автосервизите на болниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
Не е лошо да си председател на домсъвета! Даже е обществено отговорно да си страж на животопотока във входа на сивия панелен блок
.Обаче не е лесно да си председател на селсъвета, на райсъвета и на общинския съвет. Да си като самотния войн; да си чужд сред свои; да ти следят семейния живот жалки папараци, с жълто по обективите; да те питат през месец за личните ти банкови сметки и за приятелите ти - особено за тези, от женски род.
Обаче най не е лесно да си министър-председател, защото от теб зависи и дишането на подопечния ти народ, който е почти три пъти по-малък от населението на китайски Шанхай. Как ли се е чувствал нашият министър-председател при посещението си в град, за който България е населението на един от кварталите му?
Дали със самочувствието на председател на домсъвет?
Не вярвам, защото самочувствието у него извира като водите на девненските извори.
Всеки министър-председател трябва да има нужното самочувствие, за да може с хъс да защитава интересите на народа си, колкото и малък да е той.
Лошото започва, когато разни президенти и министър-председатели започват да се изживяват като председатели на Земното кълбо. Е, то е по-голямо и от Турция на Ердоган, и от Америка на Обама и от Русия на Путин. А според гадните соросоиди даже и от България било по-голямо!
Да, ама къде-къде е по-малко от самочувствието на нашите държавници!
ТРОТОАРИТЕ
Живеем живота си, ходейки по различни тротоари. Вардим си тротоарите с такова настървение и всеотдайност, наречени с общото име Патриотизъм. Не искаме да се движим по чуждите тротоари! Само искаме да ги превземем, като ги бомбардираме, защото имаме нужда не от техните тротоарни плочки, а от това, което се крие и извира под тях - несметни находища от петрол, газ, злато и май още много други подобни нещица.
Ето, арабите си нямат тротоари. Имат си камили и пясък. Но си имат и петрол! Е, защо да не им вземем петрола, като им спретнем няколко тротоарни революции през ранната пролет на 21-ви век?
Да, ние, които се движим по добре уредените европейски тротоари - според собственото си мислене, виждане и възприемане - смятаме - и то с право - че животът на „другите“ е страшно тъп, с тези техни черни лица, които са постоян-но брадясали, и черните чаршафи, прострени на жените им. Нищо не може да ни разубеди, че животът им не е праволинеен, консервативен и религиозно догматичен!
Да, едната част от човечеството винаги се е стремяла да превземе тротоарите на другата, прехвърляйки живота от глаголното минало свършено време в едно необозримо бъдещо, без тротоари и без улично осветление.
19
ШАХ
Животът ни е като шахматна игра. Умниците са прозрели това и се е родила мъдростта “Шах на патката главата!“ Има мнение, че това е станало след като е паднала главата на поредния шах, благодарение на благоверната шахиня, или царица - все едно.
ЦАРИЦИТЕ открай време са много повече от войниците (пешките). Това „открай време“ все-пак си има време и то е от времето на оргиите на римските императори, когато една царица (императрица) била яхана цяла вечер от стражата, която трябвало да я пази от безразборното яхане.
ЦАРЕТЕ като правило са безделници, чакащи Живота да им падне в капана натехните Прищевки, Желания и Мечти.
ПЕШКИТЕ са родени за пешки! Тях няма какво да ги броим, защото до сега никой за нищо не ги е броял.
ТОПОВЕТЕ са заменени с крилати ракети, които изстреляни от къщи стигат за отрицателно време до къщата на този, който е на хиляди километри от нас. За какво са изстреляни и за какво стигат до чуждата къща, това не влиза в работата на ракетите, като им е забранено да си мътят бойните глави със странични мисли.
Ракетите са зачислени към отдел Осъществяване на мечти, който е под личното разпореждане на царя
ОФИЦЕРИТЕ са едни наивници, които почти никога не доживяват до Христовата възраст, понеже са „момчета за всичко“ към отдел Прищевки, който също е под личното разпореждане на царя.
КОНЕТЕ са със специално предназначение, изпращани в тила на Опозицията със задача да изтеглят в политическото тресавище далекобойната й артилерия. Те са зачислени на дажба към отдел Желания.
А квадратите по шахматната дъска са една илюзия, противоречаща на желаната от царя действителност. Той заръча на Главния си прокурор да се справи с Отговорника за шахматните полета. Главният прокурор се справи блестящо, сред което Отговорника за шахматното поле напусна доброволно, а Главния получи царското уверение, че никога няма да бъде Гладен прокурор - каквото и да се случи на шахматната дъска.
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Кой си позволява да злослови по адрес на народните ни избраници, като разпространява лъжата, че те не работели? Та те постоянно работят една тежка, скучна и тъжна работа!
ТЕЖКА, защото по някой път ги викат спешно и задържат до късно, заради гла- суването на някакви си закони.
А те си имат толкова много своя работа и толкова важна е тя, защото както казва народът “Важна среща, живот оправя!„.
СКУЧНА, защото трябва когато се натисне дистанционното, да започнат да гласуват. Защо - тях не ги интересува! Има си други, които мислят и ги интересува Защо?
ТЪЖНА, защото работата им е да не мислят за нас - т. е. за тези, които са ги пратили в Народното събрание тъкмо с тази цел - да мислят доброто на народа.
ДОН КИХОТ
Дон Кихот се е родил в околностите на Лудницата и е пожелал да живее в нея, с една много тайна цел. О, не, не заради изучаването на лудостта и нейните симптоми!
В Лудницата от години била затворена Мъдростта като опасна за обществото и от страх да не би да извърши някаква поразия била заключена, а ключът от стаята й бил предаден лично на Дилиан Пейков. Така го пише Сервантес.
Последното е поставено под съмнение от изследователите на творчеството му, но все пак вероятността да е било така не трябва да се изключва напълно, след като сме наясно с възможностите на майстора на политическите номера и главен фокусник в българския политически театър Асен Догчев.
Обрекъл се на лудост с целта да отключи вечно заключената врата на Мъдростта, за да я пусне на свобода.
И когато успял, Мъдростта отказала да напусне стаята си в Лудницата. Дон Кихот бил потресен до дъното на душата си от нейната постъпка, която тя обяснила много необяснимо: Казала му, че ако излезе от Лудницата навън - на свобода - ще попадне в още по-голяма лудница, в която няма да може да различи Умните от Лудите и Преструващите се на луди от Преструващите се на умни. А тя повече нямало да може да бъде Мъдрост, защото вятърните мелници навън били толкова много...
Мъдростта помолила Дон Кихот да остане в Лудницата, като му обещала да се омъжи за него.
Идалго отказал, защото бил верен на своята Дулцинея, без да знае, че тя му е изневерявала с верния му оръжносец Санчо Панса. Но когато научил това лично от Санчо, при едно негово свиждане в Лудницата, той съвсем изперкал.
Шефовете на Лудницата решили да го издухат, като му предписали домашно лечение, по новия пакет на министър Москов - лечение на пациенти с изчакване на настъпване на леталния им край.
Спестените пари от задължителното му лечение били заприходени от Министерството на Живота в перо “Успешни икономии“.
20
ЖЕЛАНИЯТА НА ДВЕТЕ ПРОМЕНИ
Двете промени се срещат пред приемната на Избраника - Промяната на начина на управление на страната и Промяната на мизерните условия на живот. И за да бъде по-прегледен разказа, първата промяна ще е от женски род и ще се нарича само Промяната, а втората промяна ще е от мъжки род и ще е само Живот.
Като всяка жена, на която същността й на съществуване се обяснява само с една дума “флирт“, то и нашата Промяна започна разговора с политика с флирт, и то само какъв флирт.
Нали си е с фуста, нашата Промяна така се завъртя пред смаяния поглед на Избраника, че всичкото й долнище лъсна дибидюс голо.
- Господин Избраник, ще задействам вентилатора си,, за да охладя вашето желание за промяна в начина на управление в страната ни. На нас с вас промяна не ни е нужна, господин Избраник - прошепна Промяна на ушенцето на запотилия се политик. Така ние се чувстваме по-добре и по-сигурни както за нас, така и за нашите по-нататъшни желания и постъпки. И за какво ни е нов начин на управление, след като сме свикнали с удобствата на стария начин? Не сме ли свикнали със сегашното положение на нещата? Та вече измина-ха почти тридесет години, Избранико мой!
- Добре, добре! Колко си умна и разумно разсъждаваща! Ах ти, хитрушо такава Промяна! Ти тъй не желана! Утре ще гласувам против всякакъв вид промени! Хайде, сега излез, че да приема и другия, дето чака!
- А ти за какво си дошъл и какво искаш? - попита Избраника с весело-небрежен глас.
- Господин Избраник, аз искам Промяна на този мизерен Живот, който живеем почти всички в бедност, нищета, мизерия. А корумпираността на политиците ни ни съсипват и без това...
- Ти какво бе, жалък и калпав Живот, ти ли ще ме обвиняваш в корумпираност бе, скапаняк. Та аз също съм живял на село и съм си мазал филиите със свинска мас, поръсена с червен пипер отгоре, когато ходех с торбичката на рамо на училище с галошите на мама! А когато се връщах, садях картофи в градинат с тати! Няма да има никакви промени! Хайде, марш в колибата си, жалък Живот!
- Господин Избраник, знаете ли, че вие сте много ценен като поредния галош, издигнал се в политиката. Жалкото е, че 99% от избраниците са галоши като теб
КОГАТО
Когато много ти се иска, но не можеш да завършиш поне средно образование, поради липса на едни малки, но шарени етикетчета, наречени с вълшебното име „банкноти“, ти намразваш образованието до степен на пълно отрицание, а най-много дипломите, които са златно лъщящия завършек на това образование.
Когато не можеш да си купиш нов костюм, за да замениш обвивката на Тутанкамон, с която се разкарваш вече почти четиридесет години, ти намразваш всички костюмари, пръкнали са се в полосбта на цивилизацията.
Когато не можеш да купиш една футболна топка на внука си за рождения му ден, понеже не можеш да отделиш една двайстачка от мизерната си пенсия, ти намразваш всички футболисти и осъждаш телевизора на незабавна смърт, изключвайки го от веригата му за живот, когато дават по него футболна среща.
Когато не можеш да бъдеш нормален човек, с нормални желания и нормални разбирания за нормалност, ти започваш да намразваш всички ненормални политици, които ти правят живота ненормален и те карат да намразиш и Родината си, чиято вина е в това, че е допуснала на територията й да се пръкнат такива некадърни мерзавци, които за един пакет цигари са готови да я закарат на моста на пропадналата човечност.
БЯГСТВО
Вървя по улицата, постлана с предколеден мокър и мръснокафяв сняг. Плътно до мен, внимавайки да не стъпи в локвата от кална вода, мина забързан господин. Той неволно ме побутна по рамото точно в този момент, когато се мъчих да запаля цигарата си, която е родена незаконно, без издаден бандерол, узаконяващ съществуването й. Така ме бутна, че я изтървах и тя моментално се удави във водата.
- Извинете господине! - каза непознатия, като се наведе да ми я подаде, но тя се разкапа от пипането - нямаше щастието да изгори в десетминутния огън на пушача!
Застана пред мен сконфузен и изкара метално левче, с образа на Светеца, за компенсация.
- Не, няма нужда, господине! - казах аз с философско безразличие, макар че нищо не разбирам от Фройд и Ницше.
- Но аз не искам да ви обидя в никакъв случай!...
- О, мен никой не може да ме обиди, господине, защото съм безработен и не чакам с месеци да ми изплатят неплатените заплати от година. И мен никой не може да ме направи за смях, понеже аз от рождението си съм станал за смях, поради факта че съм се родил тук, а не някъде оттатък.
Извинявайте вие, че ви накарах да се наведете пред един несъществуващ за институциите човек!
Непознатият ме изгледа със смайващо-изцъклен поглед и отмина.
Със сигурност ме е сметнал за избягал от лудница, макар че в близост от 50 ки- лометра да няма такава.
Е, да, аз наистина съм беглец! Избягах от живота, който ме наказа с мизерна пенсия за десетилетия положен съзнателен труд.
Избягах от лудницата на живота, за да вляза в лудницата на самотата.
МИСЛИ
Лошото е, че вече почти 30 години не познаваме друг живот и съществуване, освен живот в лъжа и съществуване в мизерия.
----------
В продължение на хилядолетия Европа е смилала в себе си различни народи, включително араби и мюсюлмани.
След около двадесет години се очаква Европа да бъде смляна от арабите и мюсюлманите, без помощта на останалите народи
----------
Щастливи са тези, които работят за удоволствие.
Практичните работят за възхода си и за пари.
Всички други трябва да се пазят от работата, която е започнала да ги яде.
----------
В страна, в която престъпникът говори с езика на потърпевшия, съдебната справедливост не присъства в съдебната зала.
----------
България ще се класира за световно едва тогава, когато в институциите ѝ спре да се краде като за световно.
21
САМОИЗМАМА
За да избягаме от реалния свят, сътворяваме паралелни светове, които да са ни точни и по мярка на ръста ни; на номера на обувките ни; на големината на желанията и амбициите ни. Светове, в които да се чувстваме толкова комфортно, колкото се чувстват нашите политици в този свят, в които им е позволено да вършат непозволени неща, които за нас са недостижими; от този свят от който гледаме да избягаме заради самите реалности.
Всички сблъсъци между нас - физически, социални, религиозни или политически - не са сблъсъци между нас, а сблъсъци между нашите светове, осъществени чрез нас. Спорове, при които точката се слага с куршум, бомба или ракета.
Ето, тази самоизмама никога няма да бъде обявена за разбрана, именно защото живеем в паралелни светове.
В РЕСТОРАНТА НА ЖИВОТА
Ресторантът е обширен, побран в една огромна зала, разделена на две. Тази част, в която не е камината, е предназначена за „оби
