–––––––––––––––––––––––
Влахичкият диалект е бил силно повлиян от румънски език през вековете, но това влияние е било изместено по исто-рически причини от турски език, предимно в Източна България (дас(и)кане рома) и Тракия (тракийски калайджии). Въпреки че голяма част от говорещите този диалект да не знаят и употребяват турски език, паралелно с романйс (билингвизъм), то турцизмите са явно забележими, главно във вербалната система - използват се турски глаголи, предимно в сегашно и минало свършено време. Така в диалекта се вместват два глаголни модела - от индийски и от турски произход, които нямат вътрешно противопоставяне и се възприемат като част от езика.
Но трябва да отбележим и влиянието на българския език на всички нива, като често българските и турските заемки се използват заедно, в рамките на изречението. Пример: дюшюнюрдю - мисли (турски); мислисарел - мисли (български).
Диалектът вариационно е много богат. Вариационните разлики може да са продукт както на минало време, запечатало в себе си реперите на движението, така и на допир на съседни близки на тях групи.
Ще разгледаме паралелно разликите между влахички диалект и диалекта на тракийските калайджии.
Влахичи диалект - в много редки случаи се допуска изпускането на звукове.
Тракийски калайджии - Възможно пропускане на звука в, както и л в определени позиции.
Вл. д. – подвижност на позицята на звуковете в думата.
Тр. к. - Движение на звука д в думата, когато е разположен между н и р или неговото изпускане - мандру - манру; марну - мару.
Вл. д. - косвената форма на члена може да е е, ел или ле.
Тр. к. - също.
Вл. д. - непреминаване на един звук в друг.
Тр. к. - удареното й може да премине в глухо ъ, като този процес обаче няма определена форма - пашй - пашъ.
Вл. д. - запазване на крайните окончания.
Тр. к. - Замяна на окончанието пе с мас или мос при абстрактното съществително марипй - маримос.
Вл. д. – употреба на частицата (енклика) да, която се явява съюз. Изписва се отделно от думата - ме да, ту да, вой да -и аз, и ти, и тя.
Тр. к. - също.
Вл. д. - Заемане от български език на добавяния суфикс то при наречията за отношение - кбна - кбнато. Не са малко случаите, когато въпросителната форма се използва като наречие за отношение, без да се добавя то.
Тр. к. – също.
Тр. к. - Нестабилност на звука в, който може да бъде пропуснат пред л, и, ю или я - пхувя’те - пхуя’те - или пък да се развие в ю или я - те използия - те използива.
Във влахички (лбхо) диалект ясно се разграничават две поддиалектни форми на говор, оформени в зависимост от периода на разселване на циганите от Румъния.

Фонетика - 1

Най-малкият елемент от фразата е говорния звук, явяващ се част от говорната верига. В говоримата реч има и други сегменти, които не могат да бъдат разделени на части. Това са ударенията, паузите, интонацията, скоростта на речта. Науката, която ги изучава се нарича фонетика. Науката, която изучава функционирането на говорния звук в процеса на комуникация, неговата психологическа и материална страна; възможността да се правят разлики между думите по един различен звук, се нарича фонология, а нейната основна единица е фонемата.
Едва ли сме се замисляли за голямата близост на езика на днешните цигани романйс със староиндийски език. (Върху това трябва да се съсредоточат тези, които и в днешно време са на мнение, че циганите нямат свой език.) Съчетанията др, тр, ст, шт (щ), пхр доказват това родството, като дават право на учените да смятат, че те са пристигнали в Северозападна Индия, тръгвайки от Южна Индия, минавайки през Централна Индия.
Примери:
Дракхб (грозде) – началното др има съответствие в староиндийски – дракса.
Думата дракхън (draxa) е упомената в Библията още преди 3 000 години като Дървото на живота.
Трън (три) – началното тр има съответствие в староиндийски трини.
Вбст (ръка) – крайното ст има съответствие в староиндийски – хастб.
Кащ (дърво) – крайното шт (щ) има съответствие в староиндийски кащхб.

Граматично значение на думата - 2

Думата съставлява част от фразата, която от своя страна е съставена от говорни звукове (фонеми) и от морфеми.
Всяка дума носи смислово послание, т.е. означава нещо. Думата е сбор от звуци, свързани в определен смисъл, притежаващ определени граматически характеристики.
Лексикологията се занимава с лексикалното значение на думите, познати като лексикални единици лексеми.
Морфологията, като дял от граматиката, разглежда граматическото значение на думите. Думите в морфологията са известни като части на речта, които са:
Съществително име - Съществителното име е дума, с която се назовава предмет, растение, явление, животно, име на гео-графски обект, човек и други.
Прилагателно име – Прилагателното име е дума, която уточнява качеството, произхода, принадлежността, вида и др. на съществителното име.
Числително име – Числителното име е дума, която дава представа за брой, поредност и количество на лица, животни, пре-дмети и др.
Местоимение – Местоимението е дума, която заменя име, изречение или цял текст и друго име, упоменати вече в текста.
Глагол – Глаголът е дума, която означава действие, извършвано или изтърпявано от същото или от друго лице или предмет.
Наречие – Наречието е: пълнозначна дума, имаща собствено лексикално значение; също е незаменяема дума, която видо-изменя, пояснява или уточнява глагол, прилагателно или друго наречие.
Предлог – Предлогът е непълнозначна дума, нямаща свое собствено лексикално значение.
Съюз – Съюзът е непълнозначна, несамостойна, неизменяема дума, която свързва думи или изречения.
Частица – Частицата е непълнозначна, несамостойна, и незаменяема дума, която няма свое собствено лексикално значе-ние, самостоятелна служба в изречението и без различни форми.

Междуметие – Междуметието изразява непосредствено чувства или имитира природни, животински и други звукове и шумове.
Във връзка с граматическото им значение, думите се делят на формоизменяеми с постоянна форма.

Изменяеми думи:
съществително име
прилагателно име
числително име
местоймение
глагол

Неизменяеми думи:
наречие
предлог
съюз
частица

Пълнозначни думи:
съществително име
прилагателно име
числително име
местоимение
тлагол
наречие

Непълнозначни думи:
предлог
съюз
частица

Морфология – 3

Науката, която се занимава със структурата и формите на думата, се нарича морфология.
Най-малката отделима единица от говорната верига е фонемата, но за разлика от морфемата, тя не носи никакъв смисъл. Морфемата също може да бъде отделена (изолирана) от говорната единица. Въпреки че морфемата в отделни случаи да съвпада по дележ със сричката (част от фразата), то разликата между двете е съществена.
Морфемата има някакво значение, понеже е неслучаен отрязък от фразата, докато сричката е механичен отрязък от думата.

Гласни звукове – 4

Гласните звукове в диалекта са шест – а, е, и, о, у, ъ.
Гласната а в думата хбл (яде (3 л., ед. ч., сег. вр.) се произнася като в думата кал.
Гласната е в думата мйл (мръсотия) се произнася като в думата тел.
Гласната и в думата сър (чесън) се произнася като в думата мир.
Гласната о в думата мул (вино) се произнася като в думата кол.
Гласната у в думата гэрти (кисело мляко) се произнася като в името Курти.
Запомнене! Гласната ъ се използва в незначителен брой думи и при чуждици, предимно от турски език.
Гласните звукове още са:
1. Според ширината на прохода в устната кухина:
широки - а, е , о
тесни - и, у, ъ
2. Според мястото на образуването в устната кухина:
предни - в предната част на устната кухина - е, и
средни - в средната част на устната кухина - а, ъ
задни - в задната част на устната кухина - о, у
3. Според участието на устните при образуването им:
лабилни – с участието на устните – о, у
нелабилни – без участието на устните – а, е, и, ъ
Гласните във влахички диалект, които са под ударение, се произнасят ясно и чисто.

Дифтонги - 5

Дифтонгът е неразделно съчетание на два гласни звука. Дифтонгите са:
възходящи – иа, ие;
низходящи – ай, ой, уй.
Примери:
кбй – къде – произнася се като в думата май;
руй – лъжица – произнася се като думата кой;
мэй – лице – произнася се като думата чуй;
иакхб (якхб) – очи - произнася се като думата яка;
пийл (пйл) – пие произнася се като думата биел

Съгласни звукове – 6
Съгласните звукове са:
Звучни съгласни – б, в, г, д, дж, ж, з. Звучни съгласни са тези, при които има гръклянов звук.
Беззвучнисъгласни – к, кх, п, пх, т, тх, ч, чх, ш, с, ф, х, ц. Беззвучни съгласни са тези, при които гръкляновия
звук липсва.
Полугласни/сонорни съгласни – л,ль, м, н, р, й. Подобно на гласните, при сонорните съгласни явно има наличие

на звукове. (Мекото ль се произнася като в думата льохман и се използва в умалителните съществителни, като бировльоръ – пчеличка, и в други подобни.)
По мястото на образуването им:
двустнени – б, п, пх, м;
устнено-зъбни – в, ф;
зъбни/дентални – д, дж, т, тх, н;
церебрални – в говора на българските цигани церебралните не се използват, понеже се покриват напълно по звучене със зъбните. В говора на софийските ерлии съществува церебралната рр
предноезични – з, с, ц, ж, ш, ч, чх, л, р;
средноезични – й;
задноезични (гърлени/гутурални) – г, к, кх, х.
По начина на образуване:
преградни – б, п,пх, м, д, т, тх, н, к, кх, г;
проходни – в, ф, с, ш, ж, й, х;
преходно-преградни - дж
Звучните и беззвучни съгласни образуват двойки – звучна – съответстваща беззвучна. Двойките са следните:
б - п, в - ф, г - к, д - т, ж - ш, з - с.

Запомнете! Възможно е при някои от местните говори да липсва съгласната ц, която преминава в дж, с, ч. Като даденост тясе използва в думи от чужд произход и в думи от романйс, но чужди за диалекта.
Пример:
цигбра – в говоримия език преминава в джъгара, което води и до смяна на ударението;
цикну - малък (извън диалекта) – съкну - малък (в диалекта);
църко – цирк - в говоримия език ц преминава в ч и се чува чърко (неправилно). Също така трябва да се знае, малко от думите във влахички диалект започват с началната шумова съгласна ж. Ако в другите диалекти е възприето да се казва и пише живинду, то в диалекта ж се трансформира в звучната съгласна (диграф) дж и чува и изписва дживинду, което е правилно като пра-
вопис и правоговор. Остава се с грешното впечатление, че думата живинду е производна от българската дума жив, което е погрешно, защото произходът ъ е от санскрит и е дживит – жив.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Това е част от неиздадената граматика.