Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2019 13:35 - ЦИГАНИТЕ НА БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ
Автор: kabulivarna5 Категория: История   
Прочетен: 930 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Балкански полуостров

 

(Историческа принадлежност)

Списъкът в доста голяма степен е условен за всички държави, защото много от имената на циганите вече не отразяват действителността.В повечето случаи носят информация от отминали времена, не се помнят и знаят от днешните техни носите-ли. Има и друг фактор, който трябва да се вземе под внимание - тяхното постоянно движение и проникване на чужд на групата генетичен елемент, който обезличава границата на идентичността. Това, разбира се, важи в повечето случаи за европейските цигани и в по-малка степен за циганите извън Европа.

Прави впечатление, че при по-внимателен прочит, може да се проследи движението им в пространството именно чрез имената им. Сходни, близки или еднакви имена срещаме в почти всички държави на разселване. И друго пра-ви впечатление - тяхното именно многообразие, което наподобява американските индианци и племенните народи.

Има още нещо: науката продължава да борави с приблизителни дати за периода на изселването на циганите от

Индия и тяхното разселване по света. Тъй че датировките трябва да се приемат с голяма доза условност, но спор-ед мен цигани (разбирай техните предци) са пребивавали в Европа в доста ранен период под различни названия, попаднали във вихрите на различни исторически събития.

 

1 - 1. Албания:

 

Циганите се установяват в страната през ХІV в., но е възможно да е и през ІХ - Х в. До 1912 г. - на територията на Османската империя; през 1913 - след 1917 - към и в Корча; 1939 - 1943 - Италия. Най-многобройното циганско население живее в град Фиери, наричан “столица на албанските цигани”, Тирана, Елбасан, Дуръс, Берат, Корча, Вльора, област Круя. Данните за броя варират между 120 и 150 000. Нивата на бедност, неграмотност и безработи-ца са големи.

Арлии (ковачи) - албаноезични, с албанско самосъзнание, затворена в себе си група.

Арихи - чергарстващи мечкари.

Ашаклии

Габелия - чергари.

Гифти - спор-ед тях предците им са придошли от Египет преди 8000 г. - южна Албания.

Египтокацивелоси (Византия -Йоан V Палеолог -1350).

Египтяни - около Драч (днешен Дуръс - ХІV век).

Егюпци - албаноезични, но въпреки това рязко се различават от албанците, така и от циганите.

Йевги (египтяни).

Кабуджи - Тирана, Корча.

Карнер

Каталия - южна Албания.

Катунари - из страната.

Ковачи - обработка на желязо.

Кошничари

Курбати

Куртофя

Ловари - търговци на коне (от унгарското ло - кон).

Маджупия

Мануши - района на Тирана.

Мечкари

Мизеция

Рлия - не говорят цигански - може би клон на ерлия.

Рудари - румъноезични.

Фелия - влашки цигани - възможно да са железари.

Чергари (хорахане рома (турски цигани).

 

1 - 2. Босна и Херцеговина:

 

Беаши

Габелия - чергари - Херцеговина.

Горбати (гурбети, корбати) -“Тези, които живеят в землянки” (чергарстващи ковачи) - Босна.

Грастари (от граст - кон) - търговци на коне, християни и мюсюлмани.

Казанджии

Калайджъи

Калдера ши

Кирилещи - вероятно наследници на основателя на рода Кирил.

Ковачи - обработка на желязо.

Кошничари

Курбати

Ловари

Мануши

Мечкари

Рудари

Хорахане рома - района на Сараево

Чергаши - живеещи в палатки - Сараево.

Цигани и евреи са под постоянна заплаха и сегрегация.

 

1 - 3. Гърция:

 

О-в Крит - 1322 (близо до Кандия), но е възможно да е имало прииждащи от Египет през VІІ - VІІІ в.;1483 г. - град Модон, но със сигурност през VІІІ - ІХ в.; до 1829 г. - Османската империя; вътрешни миграции - Йонийски о-ви - след 1815 г.; Епир -1914 - 1915; Корча - след 1917; Йонийски о-ви - 1941 - 1943 г.; 300 - 350 000.

Агупти - Беломорска Тракия, южните склонове на Родопския масив

Арифи - потомци на Ариф.

Арлии - Централна и Северна Гърция.

Арнаутия - албански цигни.

Афтони - потомци на Афтон.

Баджория - търговци на добитък.

Бакърджии

Беаши

Бедони

Влахурия (влахи - балкански и европейски цигани християни, предимно в Като Ахея, Серес (Дендрапотамос) - свирачи на лютня.

Гифти (йефти, йифти)

Грастари (търговци на коне), мюсюлмани и християни.

Далпидес - потомци на Далипис.

Даскане рома - северна Гърция -1941 - 1945.

Дериавенгери - от крайбрежието, до морето (дериав).

Дерменджии - мелничари.

Диабасиди - търговци на добитък

Джамбази - централна, търговци на добитък

Дидикас

Додека вангелия - начетени и книжовни (дванадесетокнижници).

Египтокацивелоси (Византия - Йоан V Палеолог -1350).

Йонанлии - идващи от областта Йония (Азия)

Казанджии

Калпазария

Камбери - потомци на Камбер.

Ковачи - обработка на желязо.

Ксоракси - неустановено в страната.

Кошничари

Лаутари

Ловари

Мандополи/ни - Морея - 1340, Пелопонес - 1350.

Мануши

Mечкадари - Епир, Тесалия.

Рома грекурия - гръцка самоидентификация.

Ромни - общо название на циганите, живели в района на гр. Модон (днешен Метони) през ХІV в.

Румелия (румелика).

Рундария - носачи на дърва, спадат към влах.

Славяногифти.

Стамбулии (болалилия) - придошли от Турция.

Таракчии - гребенари.

Филипиджии - от района на Пловдив.

Хами (потомци на Хам), дадено от други на циганите на о-в Крит и упоменато от францисканския монах Симеон Симеонис през 1322 г.

Хандурия - Агия Варвара, Атина, северна Гърция.

Хорахане рома

Чилингири - обработващи метал.

Чифчария -дребни търговци, спадат към влахи.

Шандорони

Яудзи

Повечето гръцки цигани живеят бедно и са почти изцяло неграмотни. Достъпът им до здравеопазване, образование и социални услуги е ограничен, тъй като Гърция води рестриктивна политика спрямо тях. Пример: Отказва се достъпа на над 700 косовски цигани на гръцка територия, които са принудени да напуснат Ма-кедония, която ги гони от територията си, тъй като от 1999 г. живеят там в лагер. Те или номадстват, или търсят сезонна работа. Дребна търговия с изделия за бита.

Циганите се заселват по островите на Гърция от север на юг в продължение на около 50 години.

 

1 - 4. Кипър:

 

Въпреки че няма официални данни за първото пребиваване на цигани в Кипър, предполага се, че тяхното пристигане да е станало между 1322 и 1400 години. Те са част от общото движение от Мала Азия към Европа Първи писмени сведения 1468 г., но със сигурност прииждащи от Египет цигани да са стъпили на острова още през VІІ - VІІІ в.

Доми (домари)

Йелфтоси

Калдараши

Килингроси (номади).

Ковачи

Курбети (турската част) - цигани мюсюлмани, турчеещи се.

Хорахане рома (в по-голямата си част в турската част).

Циганоси

Чергари.

Днес официално се счита, че броят на циганите в Кипър е от 1 000 до 2 000 души, но със сигурност са повече - в границите на около 30 000. Живеят предимно в районите на големите градове. Циганите се разделят на три групи: отдавна установени - принадлежащи към гръцката православна общност; по-нова мюсюлманска група, и няколко семейства калдараши. Може да се предполага, че в страната живеят и домари (сирийски цигани, абсорбирали са се). По-голямата част от кипърското циганско нас-еление е живяло в турската част на острова, преди разделянето му през 1974 г. Те имат по-голяма обвързаност с европейските и турските си събратя, отколкото тези, от Близкия изток. Те не се считат официално за малцинствена общност. Официално се приема, че са или кипърски турци, или подгрупа, в рамките на този етнос.

 

1 - 5. Косово:

 

През 1348 г. се отбелязва присъствието на цигани в Призрен. Преброяване, извършено през 1520 г. отбелязва 164 семейства в Прищина и 145 в Ново Бърдо (Malcolm 1998:206). В статистиката на Cartes ethnologi -qahiques des vilaets de Salonique, Kossovo et Monastir , litographies par IInstitut cartographiwue de Sofia, 1907 и разработките на Младенов - Мидхад бей Фрашери, за етническата принадлежност на населението в Македония, в Прищина са

живели около 16 000 жители, от които около 2 000 са цигани (Густав Вайганд). В доклад на прищинския окръжен управител, от 16.09.1917 г. пише: “Населението се дели на: българи православни 43 714 души жители, българи католици 5 502, турци мохамедани 18 187, албанци мохамедани 12 775, албанци католици - 326, цигани мохамедани 9 517, цигани православни 972...” (Българите в Албания и Косово, С., 2001 - сборник; статия на Сашо Станев). При преброяването от 1991 г. в страната са живели 120 000 цигани. Около 85-90 000 са я напуснали. Но според информация на Ромския национален конгрес циганите през 1998 г. са били 600 000, което прави 20% от населението. В Прищина Моравската махала, с население около 10 000 е напълно прочистена.

След обявяването на независимостта на Косово от Сърбия, се е зародил конституционно-правен парадокс. Член 155 от Конституцията гласи, че всички юридически лица, пребиваващи на територията на Косово, имат право на гражданство, считано от датата на приемането на Конституцията. Но следващото ограничение подлага на съмне-ние това право. Изявлението е, че Косово признава гражданство на всички граждани на бившата Съюзна република Югославия и на техните наследници, независимо от гражданството им, стига те да са пребивавали трайно на територията до първи януари 1998 г. автоматически отнима правото на гражданство на не малко албанци и на поч-ти всички цигани.

Къде е капана за мишки? Ами, че много албанци и цигани избягаха от ужасите на войната. Та кой циганин ти мисли за гражданство! По-добре без гражданство, но жив, отколкото с гражданство, но мъртъв! Да, ама не! Сега почти всички цигани, живеещи в Косово страдат от т.н. руски синдром - т.е. нямат паспорти.

Според официалните данни на Федералното правителство между 2 500 и 3 000 роми се връщат обратно от Германия в Косово, независимо от липсата на яснота относно условията на живот и крайната им бедност в новообразуваната държава. (По информация от 06.05.2010. на www.amarodrom.de)

Окръг Гниляне (2008) - община Гниляне - 3 610; град Гниляне - около 3000; община Косовска Каменица - 500; община Витиня - 20 (2001); Окръг Прищина (2008) - община Прищина - 1000 (2000) 4450 (2005); община Косово поле - 2630 (2002). (Българите в Косово)

Арлии - професионални високообразовани музиканти.

Ашкалии (ковачи - обработка на желязо) - албаноезични; затворена в себе си група. Според тях, те : 1 - придошли са от Иран през ХІV в; 2 - потомци на римски колонисти; 3 - изселници от гр. Ашкелон от библейска Палестина.

Беаши (бояши, рудари, лудари) - румъноезични.

Бургуджии - подкаста на косовските ковачи.

Влахи (фелия) - по-образовани и с по-малко престъпност.

Габели - живеят бедно, предимно строителни работници; вероятно родство с индийските калбелия.

Гурбети (курбати) - бягащи от робството в Румъния през ХVІІІ в. - православни християни. Занимават се с търговия и контрабанда, като някои от тях са натрупали големи състояния от този бизнес.

Египгяни - държавата не признава появяването на египтяните, поради причината, че се разрушава единството на народа и е проява на сепаратизъм. Не говорят цигански, подобно на испанските хитанос

Ковачи - другото име с което се самоидентифицират е чъсто рум (бугурджи), най-голямата група.

Кошничари - християни и мюсюлмани.

Лахоря - според мен наследници на индийските лохари, които са пристигнали в Източна Европа през 1`320 г.

Маджупия - едно от наименованието на циганите ромб. Етимологията на името е неясна. Според някои то има турски произход, а според други, че е албанско наименование на циганите - като цяло.

Манго - не говорят цигански.

Махаджии - Прищина.

Миллет - турскоговорящи, мюсюлмани.

Рабаджи - от арабаджии - каруцари (превозвачи) - пристигнали с лахоря. Занимават се с автотранспорт.

Хашкалия - наименованието е останало още от турското владичество. Самите те се смятат с произход от Турция и са най-голямата група цигани.

Преди Косово да стане държава, циганите християни масово го напускат. Албански екстремисти още от първите дни на независимостта започват постоянен тормоз над циганите.

Чергари - жените са гадателки хироманти, като имат особено влечение към многото накити. Изселили са се изцяло в Сърбия

Чисто ром - сродни на ковачи

 

1 - 6. Македония:

 

ХІV в., но вероятно още през ІХ-Х в.; до 1912 г. в Османскаята империя; 1913 - България, Гърция, Сърбия; от 1929 - в Югославия; 1941 - 1945 - България; след 1945 - Югославия. Според Густав Вайганд (Лайпциг, 1924) в кааза Гостивар - 500 цигани; кааза Гилянци - 373; в град Призрен - 1 119; в Битоля “и циганите са доста на брой”; в Бер “броят на албанците и циганите е по-малък”. Според Кънчов в Скопие живеят 1 920 цигани в 240 къщи а в Санстефанска Македония те са: християни - 18 000; мюсюлмани - 31 000. В “Град Скопие. (“Бележки за неговото настояще и бъдеще”, 1898) Кънчов пише: “Циганите по число (население - бележка моя) държат трето място. Те живеят в два големи купове. Единият на север от крепостта, другият в западната половина на (квартал - бележка - моя)Каршияка. Всичките са мохамедани и се стремят да усвоят турски език. Те са съвършено бедни и бързо числото им се умножава поради го-лямата им плодовитост.” 53 879 (2002) - община Скопие - 23 475; Скопски общини: Аеродрум - 580; квартал Горно Лисиче - 357; Бутел - 561; село Радишани - 160; Гази Баба - 2 082; Гьорче Петров - 1 249; село Ново село - 869; квартал Оризари - 279; Карпош - 615; квартал Злокукани - 534; Кисела вода - 716; квартал Драчево - 276; село Драчево - 339; Сарай - 273; Център - 974; Чаир - 3 083; квартал Чаир - 709; Шуто Оризари - 13 342; община Битоля - 2 613; град Битоля - 2 577; община Велес - 800;

община Гостивар - 2 237; село Горна Баница - 315; град Гостивар - 1 899; община Градско - 127; община Дебър - 1 080; община Делчево - 651; община Илинден - 428; село Буйковци - 295; община Кавадарци - 679; село Ваташа - 238; град Кавадарци - 368; община Кичево - 1 630; село Осой - 169; село Ращани - 132; град Кичево - 1 329; община Кочани - 1 951; община Кратово - 151; община Крива паланка - 668; община Куманово - 4 256; село Бедене - 156; община Неготино - 453; град Охрид - 2 290 (агупти); община Петровец - 134; община Пехчево - 390; община Прилеп -

4 433; град Прилеп - 4 372; община Радовиш - 271; община Ресен - 184; община Свети Никола - град Свети Никола - около 100; община Струга - 230; град Струга - 100; община Струмица - 147; град Струмица - 130; община Тетово - 2 357; град Тетово - 2 352; община Щип - 2 195; град Щип - 2 134.

Агупти - 3080 (1994)

Арлии

Ашкалии

Барутджии - в миналото произвеждали барут за нуждите на османската войска. От ХІV до ХV век освободени заплащане на данъка харач, обособили се на професионална основа.

Беаши (бояши)

Горбати (корбати) - “Тези, които живеят в землянки”, чергарстващи ковачи.

Грастари - търговци на коне.

Гурбети

Джамбази

Египтокацивелоси (Византия Йоан V Палеолог - 1350)

Егюпци (гюпти) - през 1994 г. успяха да се обособят като общност с отделна идентичност.

Зурнаджии

Казанджии - Валданово - 1665 - 2.

Калайджии

Калдераши

Катунари

Ковачи (обработка на желязо) - сигурно през 1665 г.

Кошникари

Лаеше

Лаутари

Ловари

Манго - не говорят цигански. В превод името означава танцьор.

Мануши

Мечкадари

Рудари

Топани - още през ХІV - ХV в. По време на земетресението в Скопие, през 1963 г. в квартала Топан са живеели 30 000 цигани. След земетресението голям брой от циганите са преместени в Шуто оризаре, с днешно население над 50 000 и самостоятелна административна управа.

Около 300 000.

1 - 7. Молдова:

 

Според румънските източници циганите са в Молдова от 1414 г.

43 707 (1994) При В Бесарабия вероятно през ХІV в., но е възможно още през ІХ - Х в. Миграциите са от и към Румъния, Русия, Украйна. През първото преброяване на населението в Руската империя, извършено през 1897 г., в Бесарабска губерния живеят 8 637цигани. 9 235 (1970); 10 666 (1979); 11 571 (1989).

Аурари - от латинското название на златото “аурум” - добиващи злато. Част от тях са румъноезични и с преферирано румънско самосъзнание.

Тараклийски район - над 1100 (2004)

Беаши (боияши, беаши) - близки до рударите, част от тях румъноезични.

Ватрари

Ватраши - домашни роби (боляри и манастири).

Влахурия

Враджитури

Даскане рома - придошли в Молдова по време на преселванията на българи преди 150-200 г.

Демони

Йонкони

Какавиара - (от цигански какави - котел).

Калайджии

Кантараи

Кардараши

Катунари

Келдерари

Кишиневци

Ковачи

Кошничари

Лаеше - роби (собственocт на князе), с по-особен статут, който им давал право да се самооткупуват; През 1856 г. държавата масово откупува робите и ги освобождава; По това време в Молдова са живели около 20 000 семейства, което е около 170 000.

Лаутари - музиканти.

Лингурари

Ловари

Лули

Мануши

Мечкара

Молдована

Порони

Нетоци - забягнали цигани роби (северна).

Падуреани - обитатели на гори.

Ромали - цитаните от гр. Сороки.

Рудари - възприема се мнението, че наистина са били такива.

Урсари

Трансднистри - от Румъния, от Профа, Търгу Жиу и други градове, насилствено заселени по време на Втората световна война между Буг, Днепър и Днестър (Приднестровие). Загинали са над 20 000.

Уседнали цигани - Бесарабия.

Ферари - традиционни железароковачи.

Хорахане рома - преселили се ведно с даскане рома.

Чергари - Бесарарабия.

Чокенари. През 1385 исторически се споменават в страната.

Град Сороки се счита за столица на циганите в Молдова. Те населяват един доста голям район в северната част на града и са предимно роми и синти. Семействата им до преди 10 - 15 години традиционно са били многодетни с по 5 - 10 деца, докато понастоящем те са сведени до 4 - 5.

През 1775 г. около 5 000 души запорожци водени от атаман Лях по Днепър навлезли в Османската империя. По време на руско-турската война (1788 - 1991) те се биели ведно с турците против руснаците, но по време на войната от 1806 - 1812 започнали на части да преминават на руската страна в Бесарабия, под командването на генерал Михелсоиу. В тези бойни действия са взимали участие и цигани, на страната на запорожци и руснаци, в брой не по-малък от 700 бойци. (Library of D - The History Bessarabia, Rcq, 26.01.2010|

 

1 - 8 Румъния:

 

Първите сведения за циганите във Влашко са от 1360 г.; в Румъния - 1385 но със сигурност през ІХ - Хв.; в Банат по сведения са от ХVІІІ в.; до 1828 г. - Османска империя; 1828 - Влашко, Молдова; началото на ХІХ в. - Австро-Унгария; 1913 - 1940 - Добруджа - България; след 1990 - Европа. Циганите в страната със сигурност са над 2,5 млн., като в Трансилвания според преброяването от 2002 г. цаните са 244 475 човека или 3,4% от общото население. Някои източници цитират и числото 6 милиона цигани в границите на днешна Румъния.

Окръг Тимиш (Банат) - над 16 000; град Тимишоара - над 3 000; окръг Арад - около 17 000 (2002) град Пънчота - около 300 (2002); община Арад - около 3 000; община Дета - около 500; град Куртичи - 900 (2002); комуна Дудещи Веке - около 100; община Сан Николау маре - около 400; комуна Винга - около 500; окръг Караш-Северин - 15 500; община Карашова – 4,41% (2002); община Лупак - около 100; окръг Мехединци - между 14 и 16 000; - град Стрехая - 1 300;град Дробета-Турну Северин - около 6 000; община Свиница - около 50; окръг Илфов - 12 - 15 000; град Пантелимон - между 300 и 500; град Попещ Леороден - около 300; комуна Багадеру - между 300 и 500; окръг Гюргево - 12 000; град Гюргево - 3 000; комуна Градинари - между 200 и 500; комуна Епурещ - около 150; комуна Станещ - между 200 и 500; град Болинтин Вале - 1 800 (2002); окръг Телеорман - 20 000; град Александрия - около 2 500; град Зимнич - около 500; град Турну Магуреле - над 1000; окръг Олт - около 25 000; окръг Дъмбовица - около 28 000; град Търговище - между 4 и 5 000; окръг Кълъраш - 70 000 (2002) град Будещи - 2 100 (2002); град Фундуля - около 400; град Олтеница - около 2 000; окръг Прахова - 55 - 60 000;окръг Арджеш - между 35 - 40 000; окръг Горж - около 20 000;окръг Бузъу - между 25 - 27 000; окръг Долж - 23 - 24 000; град Сегърчея - около 1 300 (2002); град Крайова - над 10 000; град Бъилещ - около 1 000; окръг Брашов - около 20 000; град Брашов - в широк диапазон от 1000 до 10 000; град Сечеле - около 500; община Фаргаш - около 500; община Колдя - около 500; община Зърнещи - около 1000; окръг Муреш - около 41 000; град Лернут - около 1 000(2002) община Търгу Муреш - около 4 000; община Търнавени - 2 600 (2002); община Регин Муреш - около 2 000; град Регин - около 2 000; община Търнавени - около 2 200; град Сигишуара - около 1 200; град Леркут - около 1 000; град Лудуш - около 1 000 град Совата - около 600; град Меркурия Ниражулай - около 500; град Шармасу - около 600; град Санджоржу де Паудре - около 300; град Унгени - около 1000; окръг Хунедоара - 10 000; град Хунедоара - към 1 150; град Дева - около 1 500; окръг Сибиу - 18 - 20 000; град Сибиу - между 6 и 8 000; град Думбравени - 1 700 (2002); окръг Алба - между 12 - 15 000 град Тейуш - около 600 (2002); град Блай - 2 000 (2002); село Винцул де Жос - около 70; община Чергъу - около 200; село Чергу Маре - около 200; окръг Ковасна - около 6 000; град Сфинто Георге - между 1 000 и 1 200; град Търгу Секусек - около 500; град Ковасна - около 120; град Байлетушиад - около 100; град Бараолд - около 200; окръг Харгита - около 4 000 община Меркурия Чук - над 500; община Георгени - над 500; град Одорхей Секусек - около 500; община Топлица - около 500; община Кристуру Секусек - около 250. Букурещ - квартал Джулещ Цигания - около 50 000; окръг Яломица - 12 300 (2002); град Цъндърей - 1 700 (2002); окръг Олт - град Пиатра Олт - 650

(2002); окръг Бихор - над 30 000; град Алешд - над 1000; окръг Клуж - около 21 000; град Хуедин - около 1 000(2002); окръг Сълай - около 13 000; град Шимлеул Силванией - около 1 500 (2002); окръг Сату Маре - около 13 000 (2002); град Сату Маре - около 1 300; град Ташнад - около 1 000 (2002). По-значително циганско население има и в следните населени места: Фунделея - окръг Кълъпаш; Бъйлещи (Долж); Ортеница (Кълъраш); Копша Мика (Сибиу). (Bulgarnation.com) (Сведенията са за 2001 г.; Списък на градовете в Румъния с ромско население)

 

Забележка: Калдараши, Калдерари, Калдераши, Кардараши, Кардераши и Келдерари са еквивалентни имена и се отнасят за една и съща група цигани.

Аргентари - добиващи сребро.

Аурари - едно от наименованията на така наречените златари (Банат).

Бакърджии

Беаши (бояши, байяши) - румъноезични и циганоезични, наследници на крепостни цигани - Трансилвания (Влахия).

Белкещи - име на род, фамилия или група от фамилии.

Блидари (лингурари)

Богуещи - родственици на ловара.

Ватрари (ватраши) - цигани, които в миналото са били роби, собственост на манастири, чифлици и на държавата. През 1857 г. във Влашко са откупени и освободениот държавата 33 267 цигански семейства, което прави най-малко 180 000 общ брой. 80% от тях са румъноезични и с преферирано румънско самсъзнание, което е основна пречка за самоиденти-фицирането на индивида.

Влахурия

Враджитури

Въглищари - Банат;

Габoри (Банат, Трансилвания) - в миналото строители на пещи и бутилиране на топла (минерална) вода; днес търгуват с дрехи и бижута по пазари и панаири. Името идва от Габриел - разпространена сред циганите фамирия, разклонение на

калдерашите, разглеждани като самостоятелна група; втори език е унгарския - Трансилвания.

Джамбази

Естрахария - от Австро-Унгария.

Зелегуи

Зигерещи - име на род, фамилия или група от фамилии.

Йонещи - наследници на Йона (мъж).

Калдерари

Кантараи - Влашко.

Ковачи

Коритари (копанари) - румъноезични.

Колектони (бутилкаджии) - новопоявила се група, отделила се от калдераши, занимаваща се със събирането на стък-лен амбалаж.

Косторари

Кутитари -производители на метални пособия - ножове, вилици, лъжици и др.

Кърпачи - майстори на кожени изделия.

Лаеше

Лайдакащи

Лакатуши - майстори на ключове и брави.

Лаутури (лаута - араб.-тур. Струнен музикален инструмент, подобен на китара) - музиканти -Трансилвания.

Лингурари

Ловари

Мануши

Мехтерии - музиканти.

Мечкадари

Миселещи - име на род, фамилия или група от фамилии.

Нетоци - забягнали роби в Карпатите.

Падуреани - Влашко (обитатели на гори).

Папинещи

Пейптанори

Плетоше

Подковари - железароковачи.

Радулеску - фамилия на калдераши, от която произлиза Юлиян Радулеску.

Ромунгри - Банат.

Румелия (румелика)

Салахори - строители на къщи.

Ситари

Споитоари (чифути) - живеещи по поречието на Дунав, мюсюлмани.

Сфинари - търговци на добитък - коне.

Тайещи - име на род, фамилия или група от фамилии.

Tigan - израз, изхождащ от наименованието на циганите, на румънски означава “безделник”, “нехранимайко”.

Тринкулещи - име на род, фамилия или група от фамилии.

Урсари

Фрункалещи

Ферари - железари.

Чергари

Чурари (Трансилвания) - от чхуръ (циг) - нож - прозводители на ножове; друга предпоставка - производители на сита (келдерари). Въпреки, че са свързани с калдерашите (считат се за техен клон),те се разглеждат като отделна група. Чурари и калдераши от край време практикуват едни и същи занаяти, споделят общи традиции и потекло. Има и още нещо интересно - чурарите нямат памет за произход от Румъния. Възможно е името да означава нещо друго, защото има фонетична близост с чурнъ - плитка от косб, т.е. плитконосци - вплитали ксите си на плитки, което днес е модно и при мъжете.

Не далеч от Букурещ се намира най-чудноватото чисто циганско село, което е изцяло от помпозно изградени жилищни сгради и се нарича Бисеску. Стилът на сградите е неопределим, неподаващ се на някаквъв архитектурен стил, но спокойно може да се определи като циганско течение в строителството на къщи. На външен вид тези малки палати приличат на млади циганки, издокарани от родителите си с всичко най-ново, което притежават. Подобен стил на строителство се използва и от българските калдераши, които са с румънски произход.

 

1 - 9. Словения:

 

1453 г. - в състава на Австро-Унгария и Сърбия. Около 20 000.

Беаши

Гурбети

Дънковлари - турскоезични, покрай Дунав.

Грастари - търговци на коне.

Казанджии

Калайджии

Калдераши

Катунари

Ковачи - обработка на желязо.

Кошникари

Курбати, Ловари

Mануши

Мечкадари

Рудари, Хорахане рома

Сънти истрияни

Чергари.

 

1 - 10. Сърбия:

 

Сведенията за цигани във Войводина са от ХІV в.; 1348 г. - Призрен, но е вероятно през ІХ - Х в. Циганите от бивша Югославия са може би най-мигриращите, понеже ги има в почти във всички страни на Европа, но най-вече в Италия, Ав-

стрия, Германия и Скандинавия, както и в двете Америки. По време на войната на в Югославия, диктаторът комунист Слободан Милошевич е пращал цигани на предните фронтови линии.

Агупти

Арлии

Ашкалии

Беаши (бояши)

Бели цигани, Влахурия

Войводински цигани - Войводина.

Враджари - подкаста на чергари, само в Сърбия. Православни християни.

Горбати (корбати, курбети) - “Тези, които живеят в землянки” - чергарстващи ковачи.

Демитро - име на род.

Джамбази

Егюпци - смятат се за потомци на египтяни отпреди 8000 годоини.

Ковачи - обработка на желязо.

Йонещи - наследници на Йона (мъж).

Курбати

Лаеше

Лингурари - румъноезични.

Маркович - име на род.

Махаджии

Мачвая - област Мачва

Мечкадари

Минещи (наследници на Мина) - границата с Черна гора.

Нямци - предполагаем произход от Германия, или цигани, не говорещи диалекта (езика) на групата.

Папинещи - отглеждащи гъски - папинб.

Рамари

Ромунгри - Войводина.

Цингарие - Стефан Душан - 1348.

Цегари - дарени от крал Милутин на Хилендарския манастир през 1290 г.

Чергари - роднинство с враджари, православни християни.

Във Войводина живеят 80 000; в Сърбия (2003) 108 000, но се приема, че са от 500 000, до 800 000.

По информация на News.bg от01.08.2007 стотици сръбски цигани са преминали нелегално границата с Румъния, тър-сейки убежище. “Хвърлиха коктейл “Молотов” в двора ми и една от постройките до къщата ми изгоря - казва 28-годишният Саса Бот от село Крайшник. За разлика от циганите от Босна и Хърватска, сръбските цигани са уседнали, осв-ен живеещите в граничните райони с България и Румъния.

Малко е известен факта, че през 1980 г. е имало сред циганите на Югаославия привърженици на идеята за образуване на държава, в рамките на Югославия. Идеята не получава нито гласност, нито се разширява, губи инерционна сила и замира. Какво е станало с подбудителите, не се знае. Разпространени фамилни имена - Циганович, Циганич.

 

1 - 11. Турция:

 

Арабаджии - от тур. арабб - каруца, каруцари - общо название на циганите, които са се обединили на професионална основа, без да се взима предвид тяхното именно самоопределение.

Бохчаджии - търговци на дребно на дрехи и домашни пособия.

Боша - около 12 000 в Ерзумски вилает.

Дом(а) - 29 000 (2000).

Казанджии

Ковачи

Кошничари - Измир - тази група пристига в Турция през 20-те години на ХХ в. и говорът им е един и същ диалект с гръцките цигани.

Лури

Масаджии - дребни търговци.

Мехтерии - музиканти.

Пазарджии -пазарни търговци.

Сепетчии - кошничари.

Цигани на Близкия Изток

Чикаии

Юнанлии

При завладяването на Константинопол от Мехмед Фатих през 1423 г., нито един циганин не бил пострадал. Султанът дал доста привилегии на циганите, майстори ковачи на саби и ятагани, като им дал правото да обикалят безпрепятствено из обширната му империя. Днес Измир е наречен Мека на циганския свят. В околностите на среди-земноморския куро-рт се вдигат пищни и разточителни цигански сватби, устройват се цигански пазари, продават се булки. Разстоянието от Анкара до Измир е около 800 км, което циганските кервани го преминават за 10 -12 дни. Циганите в Истанбул се занима-ват основно с продажбата на цветя, като почти са иззели този бизнес в свои ръце. Според учителя по история Мехмед Аркал циганите навлизат в Османската империя от Египет, където са се появи-ли 1000 години пр. Хр. Просията сред жените - пренесена от миналото - е широко разпространена и днес. Женитби-те са между роднина, като с турци са рядкост. Според члена на Асоциацията на турските цигани Фатих Джермек купуването на цигански гласове по време на избори е повсеместно явление, въпреки че пресата е негативно настроена към тях.

Едно от най-старите цигански селища в Европа Сулукуле, днес квартал на Истанбул, непосредствено до Теодосиевите стени с население от 3000 до 5500 души, е разрушено през 2008 г., като разрушаването започна през 2006 г., а неговите жители са принудени да напуснат града, отнимайки им се възможността да работят. Присъствието на цигани в този квартал е по-старо от османското нашествие, датиращо още през 1054 г. Бяха изселени над 3 500 човека, защото мястото е отредено за строителство на хотели, паркове и ресторанти, във връзка с обявяването на Истанбул за европ-ейска столица на културата. Според Адриан Марш, специалист по изучаването на циганите в Турция Сулукуле вероятно е най-старата известна ромска общност в света.

Циганите в страната са в диапазона от 700 000 до 1 000 000, а някои цитират и около два милиона. (в-к “Монитор” -

03.10.2008), достигайки и до над пет милиона.

1 - 12. Хърватска:

 

9 500 (2001) Първо писмено сведение 1362.

Беаши (бояши - румъноезични)

Ковачи - обработка на желязо.

Грастари - търговци на коне.

Естрахария

Курбати




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kabulivarna5
Категория: История
Прочетен: 116891
Постинги: 128
Коментари: 90
Гласове: 121
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031