- Има нещо необяснимо за мен в историята - многото кръв при извоюването на свободата. Трябва ли да я храним с плътта си и поим с кръвта си, за да я обичаме тази кървава свобода?

- Има два вида свобода. Първият вид е тази свобода, която има външни проя-вления - за която се говори в часовете по история и пише в учебниците и книгите. Може да се каже също, че тя е и мнима свобода, защото всички престъпления са извършвани в нейно име.

Има и втори вид свобода - тази, на вътрешно свободните. Именно те са били най-големите противници на мнимо свободните и за това са биле масово убивани, ка-то врагове на мнимата свобода.

Присъдата

Били осъдени всички бунтовници на смърт, чрез обесване. Миг преди да бъде изпълнена присъдата, дошла заповед: Тези от осъдените, които пропълзят на колене до краката на личния пратеник на императора и целунат върха на обувките му, ще бъдат помилвани. Само на един от тях била изпълнена веднага присъдата и той бил обесен.

- Защо Антоан беше обесен веднага, дядо?

- Не можеш да поставиш на колене този, който иска да върви, момчето ми.

Борбата със себе си

- Учителю, защо само се оплакваме от лошия си живот, а не можем да го променим?

- Защото тези, които ни управляват са постигнали една много важна победа над нас - отучили са ни да се борим със себе си.

- Как така да се борим със себе си.

- Човек не може да пребори препятствията през живота си, ако не знае как да пребори себе си. Човешкият мозък има способността да се нагажда към реалността. Нещата, които биха го ужасили в началото, след време стават обичайни и приемливи. Именно тази приемливост подхранва жестокостта на Системата, срещу която не можем да се преборим.

                                                                    Умните

Умните хора не променят добрите си навици, само защото са станали политици.

Умните политици доразвиват добрите си навици, които ги превръщат в мъдри хора.

28- Защо

- Татко, защо за живи хора, предимно в политиката, се градят легенди? А и не само в политиката. Свидетели сме как по вестници, телевизия и радио се пишат и говорят само суперлативи.

- Защото никой не им е задавал по чисто човешки истинските въпроси, на които те да отговарят също по чисто човешки.

Защото чрез въпросите, отправени към тях, тези, които ги задават, не се стремят да им припомнят поне за малко, че и те са хора, като всички останали.

Защото държанието на такива хора се приема за единица мярка за поведение.

- Защото срещите с някои хора са опасни за нашето здраве.

                                               Неизползваната сила

Страната била изправена под заплахата да бъде завладяна, но нейните първенци така и не разбрали това, заради невъзможността да видят проблема изцяло, а не на парчета. Тези, които били начело хабили своята сила и енергия в политически спорове, касаещи самите тях и тези, които били около тях.

След много години страната паднала под чужд гнет, а нейните първенци били или избити, или на драго сърце започнали да служат на новите господари.

Един монах решил да опише тези смутни времена в една малка книжка, която озаглавил "История на сляпото време" и която започвала така: "Един народ, на който неговите първенци злоупотребяват със своята сила, без да я използват за общото благо, не го очаква нищо добро от вечното време".

31 - Природата

Вървейки през гората, мъж и жена били застигнати от проливен дъжд, който се превърнал в буря. Да се крият под дърветата било опасно и за това седнали на открито, а дъждът ги заливал със своите порои.

Изведнъж се дочул глас, който ги приканвал да влязат в колибката насред гората, на която те не обърнали внимание.

- Благодарим ти бабо, че ни покани при теб! - се обърнал мъжът към старицата, която вече сипвала горещ чай.

- Пийнете и имайте търпение докато бурята отмине - казала тя и им подала две одеяла да се загърнат.

След време жената казала:

- Вече от два часа вали, а и скоро няма да спре. Какво ще правим мъжо? Оставихме децата сами в къщи. Ех, да можеше някой да накара слънцето да пекне!

- Когато децата се сблъскат сами с проблемите, те почват да растат. А когато сами взимат решения - макар и грешни - те почват и да помъдряват. Не се безпокойте за тях. А слънцето си грее и сега, защото ако тук е буря, то някъде грее слънце. Тук ще изгрее, когато спре да вали. А кога ще спре да вали, само тя, Природата, си знае - отговорила старицата и наляла отново топъл чай.

33 - Мнение

- Дядо, ти си живял през миналия строй. Дай Бог да живееш още дълго и през сегашния, но кажи кога животът беше по-добър? - попитал внукът стареца.

- Момчето ми, миналият строй още не е отминал и няма намерение да си отиде още десетилетия напред.

Има една неотменима истина и тя е, че тези, които вземат веднъж властта, вземат и законите в собствените си ръце, превръщайки се в машини, излезли извън контрола на управление.

Всички революции идват в името на народа и си заминават в своето име и лична изгода. Те изпадат в смут и обърканост, ако нещата са в ред, и се чувстват в жизнената си среда по време на смут и размирици.

Момчето ми, всички революции са извършени от хора с някакви дарби, за да дойдат в най-скоро време след тях на власт бездарните, които не притежават никакви реални способности за мирни промени към добро и просперитет на народ и държава.

34- Раждането на демокрацията

В горската болница била докарана Лисицата с разбита глава.

- Кумичке, кой те преби така, че главата ти е в такова безформено състояние? - я попитали хирурзите, облечени в червени престилки, преди да започнат да я кърпят.

- Шилето на Овцата - едва прошепнала тя.

- Шилето на Овцата! Не може да бъде!

- Може, може!

Събуждам се прегладняла. Казвам си, че мога да изям за закуска Свинята от кочината на селянина. И ей тъй, понесена от глада тръгнах за към кочината.

По пътя си срещам Квачката с цялата й фамилия, ама не им обръщам внимание, защото в главата ми е Свинята. Сетне срещам Заека и го подминавам. Да, ама гладът ми става все по-голям и по-голям! И преди да вляза в двора на селянина, премаляла и загубила сили от глад, ама с мерак да си хапна свинско, срещу мен се задава Шилето на Овцата.

- Майко, майко, ела да видиш Лисицата, ходи като дрогирана гимназистка! - изблея то и докато се усетя то ме перна с главата си челно. Сякаш ТИР помете трабантче на магистрала "Хемус"…

И докато кърпеха Лисицата в болницата, на горския стадион Овцете, пременени в сини одежди, се готвеха да посрещнат Демокрацията, дошла в Гората след удара с глава на шилето по главата на глупавата и ненаситна лисица.

                                               Техният Рай и нашият Ад

- Чичо, не ми е ясно какво става в България! Ето, политици, които са за затвора изчезват под носа на цяла една държава, а нейните управници се правят, че ги търсят, за да не ги намерят, защото знаят къде са...

- Млъкни момче, млъкни! Повдигнал си градусите на емоциите си.

Младежо, ако има стотици хиляди недоволни от това, което става в страната ни от 25 години насам, то има много, които са доволни от това, което е станало и има да става в нея. Те всячески гледат живота ни да не се подобри, защото техния Рай съществува благодарение на нашия Ад.

Баницата

Витата баница била сложена на масата. Гостите си облизвали устните и били готови да изядат даже и тавата. Толкова вкусни и толкова уханни баници можел да направи само човек, който дълги години гощавал гостите си с тях.

И докато стопанина отишъл да покани жена си и децата си на масата, баницата от нея била изядена и той изблещил очи пред празната тава.

- Ама какво направихте бе! Вие добре ли сте! Как не ви е срам! Пордоти* такива!

- Не сме виновни! - провикнал се старият комунист.

- Не сме, я! - подкрепил го социалистът.

На това мнение били и патриотите, и националистите, и русофилите…

Само демократът си мълчал.

- Демократе, ей, демократе, защо мълчиш, бе?

- Нито стопанина, който ни е дал баницата е виновен, нито ние, дето я изядохме без него. Господа, на тази софра всички сме без вина! Но все пак има виновен!

- И кой е той бе, демократе? - попитали го в хор те.

- Баницата! - отсякъл с патос демократът.

––––––––––––––––

* Пордот = всеядно прасе.

Диагноза

- Дядо, казват, че министър-председателя ни е много богат. Може би вече да е и милиардер... Каква е тази страст на политиците ни към свръх забогатяване!

- Момчето ми, няма нищо страшно, че политиците ни са милионери. Няма нищо страшно, че богатството им от ден на ден се увеличава. Страшно е, че желанието за неговото увеличение не намаля... Но въпреки това всичките ни политици са бедняци, сравнение с теб.

- Дядо, ти какви ги говориш, а?

- Слушай дядо си какво ще ти каже и го запомни: Бедността се характеризира не с намаление на имуществото, а с увеличение на алчността.

Не съм

Било 2015 година. Отново била година на кметски избори.Всички в градчето били обхванати от политическа трйска и постоянно бистрели кой за кого ще гла-сува и кого ще си изберат за кмет. Само Рачко Пръдлето дума не проронвал.

- А бе, Раче, ти да не си ги политически онемял, че дума не казваш за кого ще гласуваш за кмет: за Симо Таксито или за Наско Баничката - го подкачил веднъж Данчо Политиката.

- Политика, нито на такси се возя, нито банички ям, а ако ме почерпиш, ще ти кажа защо дума не продумам аз за изборите.

От любопитство какво ще каже Пръдлето бил почерпен от Данчо с любимата негова 300 грама мастика.

- Самото гласуване е средство за доброволна принуда от страна на властта, чрез която аз, вие и всички се правим на глупаци, които уж не разбираме от нищо, а бъдещето на децата си го пращаме в най-тъмната част на живота, където виреят само и единствено тези, за които вие искате да гласувате.

Аз може да съм Рачко Пръдлето, но не съм глупак. За вас - не знам!