1999
Постоянно упрекват циганина, че не обича селския труд, но за това пък е силно привързан към неговите продукти, особено ако са в завършен вид. Това е така - циганинът не е привързан към земята и това, според мен си има обяснение.
Неграмотният циганин, който владеел някакъв занаят, намирал по-добър прием от градската цивилизация, където можел да покаже по-обхватно своите умения. Още повече, че градската цивилизация е създадена от хора, които поставят на първо място личните си интереси - за разлика от гражданина на гръцкия град в класическата му епоха - и по-малко обръщали внимание на обществените задължения, задвижвани по право от градската управа. Той намирал още и по-голяма сигурност в тази съвкупност от хора, която по същество е консуматорска и потребителска на готов продукт от завършен труд. Циганинът виждал себе си в хилядите други лица и можел да оправдава постъпките си чрез тях, въпреки че в социално отношение да стоял на най-долното стъпало на гражданската структура.
Още едно нещо, на пръв поглед невидимо и необяснимо, теглило циганина към града. Той много добре усетил структурата на градското общество и разбрал, че то се състои от богати и привелигировани граждани, които стояли настрана от обществените работи поради вродено нехайство, неспособност, болест или мързел - една неголяма, но с възможности, маса, живеела и преживявала от спомените за своя произход. Друга активна част от градското население са спекулантите, черноборсаджиите, предприемачите и корумпираните градски чиновници и управници, които странят от обществените ра-боти, но извличат огромни изгоди от осъществяването им. Именно при тази група циганина намира по-лесно работа, която в многото случаи е непочтенна и опасна, но все пак носи средства за препитанието му. И най-накрая той усетил, че градът, който безпроблемно го приел в своите обятия, се състои от една огромна група хора, с нищо несвързана помежду си, при която сегментът на сплотяване е само при явна опасност - липсвал постоянно; население, неспособно да воюва за гражданските си права и да ги отстоява.
Ето, в тази огромна, но силно разхлабена гражданска структура циганинът намерил това, което консервативната и ограничена в своите възможности селска цивилизация не могла да му предостави.
След редица поколения - изхождайки от логиката - циганите би трябвало да се приобщят към единното по своя начин на мислене градско население, приемайки неговият манталитет. Това не се получило. Циганите продължили своя специфичен начин на живот, като се положили основите на тяхното самостоятелно жилищно обособяване, в рамките на града. Другото население взело да отбягва всячески районите, населени с цигани, а градската управа счела да не инвестира никакви средства за подобряване на инфраструктурата на жилищните им райони. Гетото било родено по вина на циганите, които били натикани да живеат в места, които не позвволявали цивилизован начин на живот. Градът ги плашел с неизбежната след време асимилация. И за това те видели в гетото спасително место за специфичния си начин на живот.
Вторият родител на Гетото била политиката на местната и държавна власт, с нейното лишено от далновидност държание, относно трайно обособилите се вече цигански махали и квартали. Дисхармонията в градската жилищна структура се задълбочавала и след години ясно проличала гетовизираната периферия на градовете, в която липсвали елементите на добра уредена среда, като тротоари, асфалт, улично осветление, водоснабдяване и канализация, електрификация и телефонизация; училища и болници. Мизерията все повече и повече се задълбочила, като създала свои правила и норми на поведение в границите на гетото, които нямали нищо общо с нормите и поведението на гражданите извън него.
Аз съм сигурен, че ще дойде това време, когато Гетото и Градът ще се хванат гуша за гуша в люта борба. Градът ще усети силата на Гетото, което ще се бори за своето по-добро съществуване, макар и в рамките на една условна равнопос-тавеност.
2000
Хората на пътя
Кое е направило от маймуната човек? Горещата супа, бульона, шкембе-чорбата, с чесън и лют червен пипер какъвто си е, да духа супата.
Да, ама ние, циганите, не сме от хората на супата или шкембе-чорбата. Ние даже не сме произлезли от маймуната, въпреки че в Индия са на всеки клон по десет. Ние сме от хората на Бог, на звездите и безкрая, защото всеки божи ден споменаваме о Дел и в сърцата си се молим о Дел те дел (Бог (Господ) да даде), защото не приличаме на другите. Нас ни е раждал о Дром и ние сме се раждали по Дром, по безкрайно дългия път. Нашата съдба е в колелото и ще си остане в него, с вечното желание животът ни да стане по-добър. Имаме право на това, защото не сме били нито инквизитори, нито йезуити, нито кръстоносци, нито ятаганджии, нито империалисти, нито капиталисти, нито фашисти. Не сме били даже комунисти! Биле сме човеци! Наивните деца на майката-Природа. Лъгани от историци, лекари, адвокати; от настоящи и бъдщи политици шарлатани, и от нашите лидери. Задължително и по правилата на играта, диктувани от съмнителна сган, която ни решава живота - и не само нашия. Но все пак, трябва да бъдем щастливи за това, че тези хитреци не ни допускат до себе си. Защото ние сме милиони пъти по-човечни от тях. Защото ние не можем за търпим едни да гладуват, а други да са в единадесет директорски борда едновременно. Ей, дявол да го вземе, че по колко гъза имат тези идиоти!? Такива, като тях, доведоха държавата до реанимация! Те да не са медицински случаи?