Пхарипе

Тази вечна способност да се предусеща, присъща на всички народи и всички епохи, водеща до развихрянето на душевни драми и терзания; тегнещта над човешкото съзнание с огромната си тежест на предизвестения фатализъм, е известна на ромите с най-обикновеното определение дикхипе, което в превод означава “гледане”. При тях предварителното знаене на фаталния изход на все още несбъднали се явления и случки, е особен поглед в неразгаданото бъдеще. Дикхипе по-скоро се отнася за проявления на човешката дейност, разположени по далечния хоризонт на бъдщето.

Пхарипе e друг вид способност да се предусеща и да се разгадава близкото бъдеще, разположено във възможно най-късата времева отсечка - от няколко часа до няколко дни. Ключ към разгадаването на фаталния край най-често е съня или алармиращото нежелание да се върши нещо. Много пъти съм чувал израза Айря’т дикхлем насул суно - Снощи сънувах лош сън или Ин мангаваc те керав кханчи - Не исках да правя нищо - с който се обяснява тревожното очакване на събитието.

Именно пхарипе (тежест) ме бе обладала на 20 юли.

Вечерта получих известие, че брат ми искал да ме види, преди да си отиде от този грешен свят.

На първи август брат ми Георги го напусна, невиждащ, нечуващ и обезобразен, както физически, така и душевно, победен от постоянно извиращата злоба на жена си и рака - дете на тази злоба.

Нека Всемилостивият Бог успокои неспокойната му душа!
4 август