1995

Национално малцинство

Враждебността и взаимната подозрителност са изкуствено поддържани в продължение на столетия. Тъкмо за това днес, пред прага на обединяваща се Европа те все още не могат да бъдат преодолени. Политиката умело манипулира тези чувства, като не дава път за изява на плахо рекламиращата се национална солидарност между различните етноси в състава на нацията. Базисно конструиращия етнос (мнозинството) е разстърсван от идеи, манипулиращи с далечното бъдеще време и виждания на обструкционистите, сънуващи заплаха, (!) по правило идваща от етническите малцинства.Това е така, защото понятието родина е предрефлективно за всички участници в нацията, но определени части от нея му придават силна емоционална превъзбудимост. Оттук произтичат пристрастията и стихийността на чувствата, които водят до втвърдяване на избледняващия образ на най-страшния мит - митът за етнически чистата държава.

Част от идеолозите в страната застават зад добре формулираната мисъл, че признаването на етническо малцинство е аспирация от страна на малцинството към държавата и е заплаха за нея, изтъквайки мотива, че по правило това малцинство, което се бори за етикета национално, не признава националната държава за своя, а се стреми към друга (като към своя държава и родина), която по правило е съседна. Това може и да е вярно, но не може шаблонно да се отнася към циганите в България - те не влизат в рамките на този начин на мисене и изразяване, защото Индия (като тяхна прародина) не е на мястото на Турция, Румъния или Македония.

Циганите в България нямат друга родина, освен тази, в която живеят над 1000 години, а предците им са я възприемали като своя, наравно с всички други, както и техните поколения.

Приемайки определението национално малцинство, те считат, че ще могат да запазят своята идентичност непроменена от вековете. Всеки знае, че писаните закони изтласкват традицията като регулатор на поведения и възприятия; че те са основата за функционирането на държавата. Но те винаги се пишат, изхождайки от конюнктурни съображения и от волята на властимащите. Именно чрез националното малцинство циганите считат, че могат да се предпазят от необуздаността на писания закон и неговия неукротим характер.

 

Уважаеми Димитър Атанасов, не сте наясно с определението за нация, което само по себе си има различна дефиниция в етнологията, социологията и демографията, а от друга страна има и терминологична диференциация между гражданска нация и етническа, етноложки определяема нация. В България през последните 20-25 години се правят отчаяни псевнаучни манипулации с цел да се обоснове наличието на гражданска нация от типа на американската, канадската, швейцарската, френската..., за което няма ни най-малки основания!!! Още в Търновската Конституция, но така също и в международните договори - Санстефански, Берлински и прочее исторически са засвидетелствани както заварено небългарско население, така и наличие на българско мнозинство, което е именно българстката нация. Аз съм арменец! Според разпространеното, макар и невярно обществено мнение поне 90 % от нас са намерили в БГ убежище и пристан, но не за да съхранят живота си, а са дошли и останали с цел да съхранят своята националвна идентичност, която е официално призната от Меджлиса и Султана през 1863 г. На територията на цялата Осм. империя тогава арменците единствени измежду всички етноси получават своите права и свободи, заради което по-късно са жестоко наказани!!! Вие - българте нямате никакво право да изисквате от нас да признаем, че не сме част от арменската нация и диаспора. Когато вие се откажете от българската диаспора като част от българстката нация, тогава и ние ще се откажем от нашата диаспора и ще приемем, че сме част от българската нация. За циганите - те са донационална общност: не ни бъркайте с тях, с каракачани, власи, гагаузи и прочее. Първо си решете проблемите с македонците и помаците, а после правете такива експерименти, но и тях първо ги проверявайте върху мишки, кучета или маймуни. Трябваше турците да ви осъдят за възродителния процес, но не го направиха и сега наглеете и се одързостихте, жалки аграрфашистчета - по думите на другаря Георги Димитров! По-див фашизъм от българския нямало, казва той още и т.н