Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05 19:32 - КОЙ,КОИ, КЪДЕ, КОГА, КАК
Автор: kabulivarna5 Категория: История   
Прочетен: 46 Коментари: 1 Гласове:
3



01

Великият систематизатор на живата природа, шведският биолог Карл Линей, (1707 – 1778) го постигнала жестока участ, на старини загубил паметта си. И когато на преклонна възраст му попаднали собствените съчинения, четейки той възкликнал: “Колко прекрасно! Ако можех да напиша всичко това!”

02

Голямото научно събитие през 1814 г. било “Описание на удивителните логаритмични таблици публикувано от шотландския математик Джон. Непер (1550 - 1617).

Съвременниците на Непер били поразени от гениалната простота на неговото велико математическо откритие.

Боже мой - писал до Непер оксфордския математик Г. Бри – аз предприех това дълго пътуване, поставяйки си за цел да се запозная с вас и да разбера какви трябва да са умът и изобретателността на човек, който пръв е открил… логаритмите; да разбера как вие сте ги създали, удивлявайки се защо никой не ги е открил по-рано, защото сега е ясно колко лесно може да се направи това”.

Логаритмичните таблици през 2019 г. навършват 205 години.

003

Името на холандеца Е. Гюилхем нищо не ни говори, въпреки че от неговото изобретение през 2015 г. се навършват вече 439 години . През 1580 г. той пръв започнал да колосва бельото.

004

Името на Джозуеф Пристли (1733-1804) е известно повече като философ-мате-риалист, химик и обществен деятел. Прославил се с откритието на кислорода, хлористия водород, амоняка и много други вещества. Но малко са тези които знаят, че имено на Пристли през 1770 г. му дошла мисълта да изтрие написаното с парченце каучук. След пет години във всички книжарски магазини са се продавали парченца гумички.

През тази година гумичката става на 239 години.

005

Вероятно много от нас не знаят как Джозеф Пристли открил кислорода. Той взел стъклен похлупак, натопил долния му край във вода и запалил под него свещ. Когато свещта угаснала, останал много негоден - както казвал Пристли - въздух, който вече не можел да поддържа горенето, нито живота на сложените вътре мишки. След това изследователят сложил смачкано растение и го оставил няколко дни. Растението, за разлика от мишките, не само че не умряло, но продължило да се развива и прочистило негодния въздух, който отново взел да поддържа горенето и можел да се диша.

Опитът бил извършен на 18 август 1772 г. след дълги наблюдения на Пристли над земната атмосфера.

006

Добре познатият на всички нафталин през тази година става на 199 години. За пръв път е отделен от каменовъглени смоли от английските химици Гарден и Кид през 1820 г. Нафталинът получил широка употреба като средство за борба против молците и другите насекоми. Но от 1837 г., когато руският химик. А. Воскресенски открил елементния му състав и формула, се започнало сериозното изучаване на това важно от теоретична гледна точка вещество, което станало широко употребяемо в производството на индиго и други бои. 

007

Линолеумът - много удобен и хигиеничен материал за подова настилка – по право може да се счита за английско откритие. Неговият първообраз - камптуликон - е пресована маса от коркови частици и каучук, бил патентован от англичанина Е. Гал през 1844 г. След 18 години друг англичанин - Уолтън - заменил каучука с ленено масло, окислен с нагрят въздух, от което се получило нов продукт - линокуст.

Линолеумът тази година навършва почтенните 175 години.

008

Пластмасите днес са в ежедневна употреба, но кой от нас знае, че през 1869 г. е получен първата в света изкуствена пластмаса - целулоид. Американецът Хейят

лучил целулоида смесвайки колоиден памук - нитроцелулоза - с камфор. От полу-чената маса е било възможно да се пресоват различни изделия, да се изтеглят листи и много други варианти.

Пластмасата днес навършва 149 години.

009 

В продължение на столетия изработването на лъжици ставало от дърво и калай. Разбира се че те се изработвали от злато и сребро, но това не било по джоба на всеки. Преди 194 години назад било намерено друго решение. През 1825 г. немският лекар Е. Хейтнер открил в Саксония фабрика за аргентан – много красив и удобен, а главно и евтен материал за направата на вилици и лъжици. След няколко години този метал - сплав от никел, мед и цинк - завладял Европа под различни имена: алпака, алфенид, мелихор, нейзелбер и други.

010 *

Първата фабрика за стъклени бутилки се появила във Франция през 1290 г. Повече от 500 години те се изработвали ръчно, докато през 1834 г. изобретателя Бонтан се помъчил да замени надуващите леки работни пръти. Автоматичната машина за правене на стъклени бутилки е изобретена от Оуен през 1907 г.

Първата фабрична бутилка е на 716 години.

011 

През 1635 г. англичанинът Р. Манзел за разтопяването на стъклото в своята фабрика взел да използва не дървени, а много по-скъпите каменни въглища. Но саждите и нагарът попадали в стъклената маса и това наложило въвеждането на закрити тигли, които пък намалили нужната за разтапянето температура. Тогава Манзел решил, че самото стъкло трябва да се направи лесно разтапящо се. Оказало се, че за това е достатъчно да се прибави към стъклената маса окиси на оловото.

Били поразени от новополученото съкло. То се оказало много по-прозрачно, много по-шлифовано и имало коефициент на счупване почти равен на елмаза. Това откритие положило основите на кристалното съкло.

През 2019 г. става на 384 г.

012 

Във Флоренция близо до църква има гроб с надпис: “Тук лежи Салвино Армати, изобретател на очилатата”.

В какво се състои изобретението на Армати? Самата идея за увеличаване на написаното с помощта на стъклени балончета, напълнени с вода, била известна още в древен Рим. По-късно вместо балони, взели да използват шлифовани скъпоценни камъни, стъклени лупи и други. Армати е предложил да се използват две стъкла, привързани към шапката или сложени в кожена лента на главата. Ако догатката е вярна, съвременните очила ще са на възраст над 700 години.

013

Когато английската кралица Ана посетила знаменитата Гринуичка обсерватория, тя била поразена от нищожната заплата на ръководителя на обсерваторията. Тя се обърнала към Брадли за да го попита по какъв начин може да му бъде повишена заплатата. Уплашен, той замолил кралицата да не прави нищо за това с думите: “Когато обсерваторията вземе да носи приходи, тогава тук ще започнат да назначават неастрономи”.

014

Хората, които лично са познавали Енрико Ферми, са казвали, че той въобще не страдал от фалшива скромност, тъй като много добре знаел своето място във физиката. Но въпреки всичко, той никога не се хвалел със своите научни титли.

В зряла възраст му се наложило да попълва формуляр където трябвало поименно да упомене титлите и наградите си. Той простодушно написал: “Член съм на ред общества на учените, чийто имена не помня”.

015

Енрико Ферми казвал, че във физиката не може да има място за объркващи мисли, че физическата същност на явленията трябва да се обяснява без сложни формули и мъгливи разсъждения. Бъдещият водещ математик Ферми не гледал на математиката като цел, а като средство. “Математиката днес - говорил той - това не е водещата наука от времето на Гаус; много често днес математика или физика с математическа свързаност и стойност на ума изнамира трудна задача, решава я, а след това се хвали: “Видяхте ли, колко съм умен!”

016

В някои случаи пълна противоположност на Ферми бил американският физик Опенхаймер, койо имал способността да излага по най-сложен и абсурден начин простите физически проблеми. Този маниер бил възприет от много негови ученици.

Веднъж Ферми слушал лекция на негов ученик, отнасяща се до бетаразпада, създаден от него.

- Емилио - обърнал се след лекцията към своя приятел Е. Сегре Ферми - аз остарявам и не съм годен за нищо. Аз вече не мога да следя високонаучните теории на учениците на Опенхаймер. Присъствайки на семинара, аз бях удавен в собственото си неразбиране. Утешаваше ме само последната фраза: “В това се и състои теорията на Ферми за бета-разпада”.

017

За да осъществи своя исторически опит, довел до откритието на атмосферното налягане, Торичели използвал хитрост: обърнал се към богатия Винченцо Вивиани, като му обещал, че името му ще влезе наравно с неговото в науката. Торичели постъпил така, защото 78 сантиметрова стъклена тръба, която на единият си край била запоена, била скъпо удоволствие за неговия изтънял джоб.

Пръв свидетел на опита на Торичели бил човек, който нямал нищо общо с науката.

018

В края на лятото през 1910 г. в Париж се е открила международна автомобилна изложба, привлякала голям брой туристи. Те били и първите зрители на неонова реклама.

През 2019 г. неоновите реклами вече 109 години украсяват земното кълбо.

019

Планирайки масовото производство на автомобили, Хенри Форд си поставил задачата автомобилите му да отиват на пазара без никакви дефекти и да бъдат изкупувани без никакви забележки от страна на клиентите. Когато неговите сътрудници му заявявали, че това е невъзможно, тъй като практически не могат да се избегнат абсолютно всички дефекти по време на производствения цикъл, Форд ядосано отговарял:

- Сребърните долари излизат от монетния двор съвършено еднакви. И автомобилите, излизащи от вратата на нашия завод, също трябва да са съвършено еднакви.

020

Било предложено на Хенри Форд да повиши един от работниците си в длъжност. Предложението било обосновано с това, че кандидатът за повишение дълги години работил в предприятията му и придобил голям опит.

- Не възразявам, - казал Форд - човекът с опит е за предпочитане пред новия работник, но ако този негов опит не го е научил да не си гледа работата”.

021

Много от учените, инженерите и техниците, работили с американския изобретател Елиху Томсън (1853 - 1937), казвали за него че бил много тактичен човек, с когото можело леко и приятно да се работи.

Веднъж синът му го запитал какво да направи, че да живее добре и в съгласие с околните.

- Хората не понасят да им се говори за три неща - отговорил изобретателят. - За това, че имат лош вкус, че не умеят да мислят и че не умеят да се държат добре с другите около себе си. Ето, за това аз всякога се старая да не говоря с хората за тези три техни недостатъка.

022

Съществуват слухове, че Едисон упорито се заел с въпросите за масовото осветление, разгневен на газовата компания, която заради неплатени сметки спряла газта в неговата лаборатория. През 1920 година редакторът на едно списание решил да провери този слух и пратил писмо на Едисон да се разясни случая. Отговорът на великия изобретател бил написан на гърба на писмото:

По същество, това е вярно. През това време аз плащах на шерифа по 5 долара на ден за да се отсрочи запечатването на малката ми лаборатория. Дойде служител на газовата компания, който изключи газта. Аз така се вбесих, че прочетох всичко, което се отнася до газовата техника и икономика, решен да изясня, а и да направя така, че електричеството да замени газовото осветление и тези скъперници да си вземат наполовина парите.

Аз загубих четири години, оказох се лош икономист; не съумях да им навредя в нищо, ако не се смята това, което се случи четиридесет години по-късно. ЕДИСОН”.

023

През годините на Първата световна война поканили Едисон да работи в Съвещателния комитет по морските въпроси, от когото очавали ценни предложения за морския флот.

Наблюдавайки работата на адмирала, възглавявал работата на комитета, Едисон достигнал до извода, че председателя има три задължения.Той бил длъжен да чете книжнината за това, за да се убеди, че тя не заслужава внимание; с удоволствие да търпи глупаците и по най-бърз начин да отговаря на писмата.

024

По време на една пресконференция журналистите попитали Едисон как той би обяснил главния секрет на своите успехи.

- Никога, при никакви обстоятелства не си позволих да изпадна в униние - отговорил великият изобретател.

025

Преди 193 години, през 1826 г.излязла от печат статията на немския учен Георг Ом (1787 - 1854) с дългото заглавие: “Определението на закона, по който металите провеждат контактното електричество, съвместно с теорията на волтаническия апарат и мултипликатора на Швайгер”. Там за пръв път бил сформулиран закон, влязъл в науката като “Закон на Ом”. Фундаменталното откритие на Ом доста години не получило признание сред учените, за да дойде 1841, когато английското Кралско общество го избрало за почетен член и наградило със златен медал. Но едва ли знаем, че във Франция Закона на Ом е известен като Закона на Пуйе. През 1837 г. френския физик М. Пуйе вторично открил Закона на Ом, запознавайки се с монографията на Ом, озаглавена “Галванически вериги, математически обработени”, в която се съдържали само теоритически изследвания.

Ом открил закон не само в електричеството, но и в акустиката. Неговото разсъждение се заключава в това, че човешкото ухо възприема само простите хармонически колебания и че всеки сложен тон то го разлага на съставни. Едва осем години след смъртта му знаменитият Хелмхолц доказал, че Ом бил прав.

026

На академик Алексей Николаевич Крилов много често му се налагало да говори пред тези, които защитавали своите проекти и дисертации. Веднъж той започнал със следните думи: “Опонент в Древен Рим бил този човек, имащ задължението да бяга до колесницата на Цезаря, който се връщал в Рим след победата.Той му казвал, провиквайки се, всички хули, обиди и порицания, допълвайки всевъзможни негови недостатъци, за да не се възгордее. Така и аз ще започна с недостатъците…”

027

Когато през втората половина на ХІХ век в много европейски страни започнали да се изявяват и жени-учени, те не всякога получавали нужното признание. След като Еми Нетер била избрана за професор по математика в Гьотинген, сред колегите й започнали дебати: може ли жена да присъства на заседанията на научния съвет на университета. Спорът бил решен от известния немски математик Д. Хилберт. “Нима съвета на учените е мъжка баня, в която няма право да влезе жена!” - попитал той.

028

В началото на ХІV в. В Германия бил конструиран огромен арбалет, разположен на лафет, подобен на лафета на съвременното оръдие. Тетивата се натягала със скрипец, а вместо метален снаряд се използвала каменна топка.

Разбира се, че огнестрелното оръдие взело да измества лъка и арбалета.

В Гент (Белгия) било отлято оръдието “Бясната Грета”, което тежало 16,4 т. Калибърът на Грета бил 640 мм., а дължината на цевта - 5,5 м.

Обсадното оръдие на ХІV в., бомбардата, тежала 8-9 т.

Отлятото през 1408 г. оръдие по поръчка на тевтонските рицари тежало… 208 тона.

029

Довършвайки огромния кораб на ХІХ век “Грейт Истерн”, неговият конструктор английския инженер И. Брюнел работил буквално до изтощение. Наблюдавайки това, неговите помощници го молили да си пази силите и здравето. На това Брюнел отговарял по един и същ начин: “Не си мислете, че след като си пазите силите, то те у вас ще станат повече.”

030

Веднъж, намирайки се в Швеция, знаменитият датски физик Нилс Бор, решил със своите роднини и приятели да посети брат си. Бор се отправил да закупи билети на цялата компания. Той скоро се завърнал с билетите много разстроен и обезкуражен.

- Все пак тук нещата са поставени по-рационално, отколкото у нас, в Дания - тъжно казал той. - У нас билетните автомати работят чрез електричество. А тук на всеки автомат има надпис, който предлага на клиента билет тогава, когато пусне монета и застане на една малка площадка. Разбира се, че автомата се задейства под въздействието на силата, без да се харчи скъпоструващата електроенергия.

Когато компанията застанала на входа на перона, кондукторът им отказал да ги пропусне.

- Та това не са перонни билети. Това са квитанции от автоматичен кантар, на който вие, кой знаезащо сте се качили по няколко пъти.

031

Знаете ли, че потребността на човек от вода за едно денонощие е 2,5 л. За това време той употребява 0,9 кг. кислород, издишва 1 кг. въглероден двуокис и 190 - 200 грама метаболическа течност.

032

Академик И. П. Бардин (1883 - 1960) - инициатор на много прогресивни направления в съветската металургия - много добре знаел условността на предварителните икономически разчети. Техните резултати са в пряка зависимост от изходните данни, а те, като че ли по правило, се избират произволно.

- Ако искате да погубите новото начинание - не рядко казвал той - наврете се в икономиката и рано-рано положете в нея прокрустово ложе.

033

През 2019 г. се навършват 151 г. от излизането в море на първия търговски кораб под швейцарски флаг. Швейцарският флот разполага с над 600 плавателни съда, от които над 32 са морски товаровози с обща водоизместимост над 500 х. тона, а останалите плават по Дунав и Рейн (2002).

034 

На 30.ХІ.1865 г. на конференция на Германския пощенски съюз оберпощмайстер на Прусия Г. Щефан предлага да се създаде “кратко писмо”, което днес е известно като “пощенска картичка”. Той бил подкрепен от книготърговците Фридлейн и Пардубиц, които три години по-рано предложили на Пруското пощенско управление за разглеждане образци, кръстени от тях “универсални кореспондент-карти”. Чиновниците и този път си казали своето - те отхвърлили тяхната идея поради меркантилни съображения: пощенската картичка станала печатно произведение, което позволявало тя да бъде изпращана до получателя си по ниски бандеролни цени.

По друг начин се развили събитията в Австрия. На 27.І.1869 вестник “Нойе фрайе прессе” публикува статията на професора от Виенското Висше техническо училище Е. Херман “За новия ред в кореспонденцията” . Ученият-икономист горещо подкрепил идеята за създаване на малкото открито писмо, като за компенсация предложил то да се ограничи в обем до 20 думи. Австрийското пощенско ведомство се оказало решително: не само че разрешило да разпространява пощенските картички на бандеролни цени, но сметнало, че ограничението е икономически нецелесъобразно - трябвало да се разкрие щат, който да брои думите и да получава пари за това. Това би оскъпило пощенската услуга, но за сметка само на пощите. Например пощенската картичка-рекордьор на някой си Валдхарм от тиролското градче Шварц съдържала 6852 думи на 185 реда! За да напише това “кратко писмо” му било необходимо време от цял месец.

Повечето от историците почти са единодушни в това, че илюстрованите картички се появили по време на френско-пруската война през 1870 - 71 г. За техния успех били “виновни” туристите, които изпращали картички с изгледи от посетените от тях места, а също така и колекционерите.

035

Традицията да се дава собствени имена на оръжията е възникнала в дълбока древност. Тя просъществувала в продължение на векове и не е забравена и днес. Например в САЩ танковете, освен техническия си индекс получават фамилията и на някой известен генерал.

Най-разпространения американски танк през Втората световна война е средният М 4 “Шърман”. Произведени са около 50 000 броя, като част от тях били предоставени на съюзниците на САЩ, включително и на СССР. Танкът е кръстен на името на генерал Уйлям Шърман, герой от гражданската война в Съединените щати през 1861 - 65 г., когато е бил командир на полк, а в края на войната командвал една от армиите на Севера, извършила знаменития “марш към морето”. Генералът участвал и в наказателни походи срещу индианците и във войната против Мексико през 1846 - 48 г. Шърман бил главнокомандвощ на армията от 1868 до 83 г.

На въоражение през 1945 г. бил въведен средният танк М 26 “Пършинг”. Носи името на генерал Джон Пършинг, който през 1916 - 17 година командвал 12 000-на армия в поредната интервенция против Мексико. Когато все-пак Съединените щати взели решение да участват в Първата световна война, Пършинг бил надначен за командващ на експедиционните сили в Европа. Генералът бил известен със своята жестокост даже и по отношение към собствените си войници, за което получил прякора “Черния Джон”. Когато танкът изпаднал в забрава, името на генерал “Пършинг” се появило на ракетите “Пършинг”.

Танк М 26 първоначално бил отнесен към фамилията на тежките танкове, благодарение на 102 милиметровата си броня и 90 милиметровото оръдие, но въпреки това не удовлетворил военните. Бил “доразвит” в М 46 (1948 г.), М 47 (1950 г.) и М 48 (1952 г.), като последния получил широко разпространение в натовските армии. Били извършени съществени модификации, за да се стигне практически до степен на “основен боен танк”. И трите модела носят името на генерал Джордж Патън, който започнал своята кариера в упоменатата интервенция в Мексико през 1916 г. През Втората световна война командвал група войски в Северна Африка, а след откритието на Втория фронт в Евро-па - 7-ма и 3-та американски армии. През 1945 той настоял в състава на 3-та армия да бъдат включени и СС (SS). На резонната забележка за отношението му към съюзниците на САЩ, той винаги отговарял напълно откровено: “ Какво ни засяга нас какво мислят тези болшевики? Рано или късно ние ще воюваме с тях. Защо не сега?”.

Еден от най-добрите и най-бърз за своето време разузнавателни танкове през Втората световна война е американския М 3 “Стюард”, който развивал скорост от 60 км/ч. Носил името на способния кавалерийски командир генерал Стюард, командвал кавалерийски корпус по време на гражданската война. След като претърпял поражение през 1864 г. при Йелоу-Таверн, той се самоубил. Конницата на Севера в това сражение била командвана от генерал Ф. Шеридан. На негово име бил кръстен друг разузнавателен танк - през 1966 г.

Още по-лесно примирили двамата генерали-врагове англичаните, след като дали името на американския танк М 3 - среден “Грант-Ли”, съвместявайки в едно имената на Стюард и Шеридан.

От 1980 г. на въоражение в американската армия се приема основния боен танк от трето поколение М 1, който носи името на генерал Крейтън Абрамс. Той е един от командващите на американската армия във Виетнам.

036

През 1845 г. главнокомандващият Черноморски флот и на пристанищата на Черно море адмирал М. П. Лазарев (1788 - 1851) - известен руски мореплавател - се обърнал към Петербург с молба да му разрешат да поръча в Англия желязна винтова параходофрегата. Отговорът не закъснял, но със следното уточнение: фрегатата да не е с винтове, а с колела. Така била построена прославената участничка в Кримската война параходофрегатата “Владимир”, която била задвижвана с помощта на колела.

След две години руския император Николай І бил на посещение на фрегатата. Замислено загледан в гребните колела, императорът се обърнал към командира на фрегатата капитан-лейтенант Н. Аркас:

- Ето на, аз разбирам, машини… Знаеш ли, аз съм против гребните винтове. Едни такива малки, бързи, скрити, не се вижда как работят… Не вярвам аз в тях…

037

В основаната от Петър І Академия на науките много често употребявали думата “академик” в документите и устната реч. Получила се една главоблъсканица и неразбория, която можела да доведе до неправилна представа за деятелността на учените. На второто публично събрание на Петербургската Академия на науките на 1.VІІІ.1726 г., математикът Якоб Герман (1678 -1733) - един от първите академици - счел за необходимо да направи специално разяснение:

- Професорът излага своята наука от началото й, а главната задача на академика е да открие новото или в самия предмет, или в метода на трактовката.

038

От телевизията, радиото и вестниците, срещу всяка Нова година ние научаваме за това как се назовава настъпващата година по Източния календар. 2002 е година на Коня.

В страните на Източна Азия наред с Григорианския се използва и стария (източен) календар, в основата на който лежи системата на годоизчисления, приета още в древен Китай. И въпреки, че в различните страни календара получил някакви изменения, носещи национален характер, основните негови елементи останали непроменени.

Календарът има 60 годишна цикличност, като всяка от годините носи един от 12-те знака на животни, в съчетание със стихиите (цветове).

Произходът на тази система се свързва с древните астрономи, които векове преди новата ера наблюдавали движението на Сатурн и Юпитер. Разбрало се, че Сатурн прави обиколка около слънцето за 30 години, а Юпитер - за 12. В Китай още от тогава различавали 12 зодиакални съзвездия, всяко от което е равно на преместването на Слън-цето по небесната сфера на 30 градуса, на които били дали имената на животни, като при различните народи те малко се различават. Така се появили годините: 1 - мишка (плъх); 2 - крава (бик, вол); 3 - тигър; 4 - заек (котка - във Виетнам); 5 - дракон; 6 - змия; 7 - кон; 8 - овца (овен); 9 - маймуна; 10 - кокошка (петел); 11 - куче; 12 - свиня (глиган).

В източния календар всяка стихия еднозначно съответства на свой цвят и планета.

стихия цвят планета

дърво зелен (син) Юпитер,

огън червен Марс,

земя жълт Сатурн,

метал бял Венера,

вода черен Меркурий.

 

Любопитното е, че цветът и стихията се явяват напълно взаимозаменими при характеристика на годината. Например 1941 година може да бъде означена като година на бялата змия или на металната змия. Названията на животните и съответните стихии се променят в строга последователност, като всеки цвят обхваща две поредни години от цикъла на животните. Например: 1986 - година на червения тигър; 1987 - година на червения заек; 1988 - година на жълтия дракон; 1989 - година на жълтата змия и т.н. Същевремено нечетните години в 12 годишния цикъл са винаги твърди (мъжки), а четните - меки (женски). Такава система води до това, че едно и също съчетание на зо-диак и цвят се повтарят само след 60 години.

В Китай календарът се приема през 2637 г. пр. н.е. 2019 година е 36-та година от 78 цикъл.

Читателят трябва да знае още, че на Изток годините на дракона, мишката, тигъра, заяка, коня и овцата отдавна се считат за леки години.

039

През една студена зимна нощ на 1932 г. в американския град Бретфорд собственикът на бензиноколонка Джордж Блейсдел срещнал приятел, на когото показал евтина австрийска запалка - много обемиста и малко естетична.Тези запалки се използвали от селяните и ловците в централна Европа.

Блейсдел решил да конструира запалка, проста в своята експлоатация, красива и добре работеща. От начало той направил правоъгълна кутия с компактни размери. Вместо капаче, което по-рано се е сваляло, той поставил в долната част на кутията петленце, а около фитила, за противоветрена защита сложил металическо щитче с отвори. Така се е появила запалката “Зипо”, която през 2019 година става на 87години. За няколко месеца Блейсдел продал само 82 запалки, но пък започнал активна рекламна кампания. Той взел да подарява безплатно запалки на шофьорите, които зареждали при него. От 1936 много фирми започнали да поръчват големи количества със собствени рекламни знаци и символики, което продължава и до днес. През 1937 г. закупува рекламно каре в популярния вестник “Ексвайер”. По цени на едро продал 300 000 запалки на съдържателите на кафенета и като предметни печалби в лотарията. От1938 започва пресовото изготвяне на месинговия корпус, който до тогава се ковал. Това поевтинило производството а също така позволило да се закръглят ъглите на запалката.

По времето на Втората световна война запалката “Зипо” станала много популярна сред американската армия и неотменим атрибут - от генерал Айзенхауер до обикновения пехотинец. След като месингът станал стратегическа суровина, корпусът на запалките бил правен от твърда ламарина, в черен цвят. След войната Блейсдел спира за известно време производството на запалки и след като влага 300 000 долара инвестиции за тяхното усъвършенстване, създава нов, много по-качествен продукт, с подобрено запалително колелце. Съставът на стоманата и начинът на нареза на повърхността на колелцето и до сега си остава фирмена тайна.

040

Ние, всички, като деца, сме чели знаменития роман на Даниел Дефо “Робинзон Крузо”. Но почти нищо не знаем за самия остров, където Крузо прекарал много години в уединение.

От дошлите до нас сведения научаваме, че първия човек, който живял там по принуда бил испанския моряк Педро Серано. През 1540 г., корабът, на който той бил на служба, се разбил край бреговете на Перу. Отдало му се да се добере до малкия остров Хуан Фернандес. На възпоменателната плоча, сложена там сега пише, че той живял сам цели 11 години. Островът е необитаем и сега.

Документите свидетелстват, че на този остров са се разиграли шест “робинзониади”. Една от тях е трагикокомична

В края на ХVІІ в. на острова били стоварени пет провинили се матроси - заклети картоиграчи. Те разделили помежду си територията на острова и установили кой какви материални ценности владее, като плодове и дивеч. Седнали да играят и така се унесли, че след 3 години и 9 месеца техните спасители ги заварили с карти в ръце. Били принудени със сила да се качат на кораба, където и продължили да играят.

В историята на острова се написало и името на Александър Селкир - син на шотландски обущар Той бил човек с лоши обноски, крайно неуважителен, раздразнителен и със заядлив характер. След като се изпокарал с всички, Се-

лкир станал пират. Търпението и на пиратите свършило - оставили го на необитаемия остров, където си “поживял” пет години. През 1709 той бил спасен от английски кораб. Събитието би останало незабелязано, ако от него не би се заинтересувал Даниел Дефо. Под перото на писателя баналната история се превърнала в увлекателно четиво, изтъкващо опита и труда на човека при неговата борба за оцеляване.

041

Името на град Банкок на езика тай е: Крунг Теп Маханакорн Амон Ратанкосин Махинтра Юттая Махадилок Поп Ноппарат Ратчатани Буриром Удом Ратчанивет Махасатан Амон Пиман Аутаарнсатит Саккататия Вишну Кампразит, и съдържа 146 български букви. В превод то е Град на ангелите, най-великия от градовете, безсмъртен скъпоценен накит, всемогъщ, с девет скъпоценни камъка, древен небесен град, построен от Вишну.
–––––––––––––––––
ЗАБЕЛЕЖКА: Материалът съм го писал през 2002 г. Годините са поправени за настоящата 2019 година.

 



Тагове:   как,   кога,   Къде,   КОЙ,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - Открих много интересни неща тук...
16.05 02:29
Открих много интересни неща тук,но и една грешка. "Китайски" календар няма- китайците са изкопирали "своя" календар от будистите едва през VIII в. а тюрките- малко преди тях,в самото начало на VIII в. Първата Българска календарна датировка обаче е в 1-ва г. от н.е. а втората в 415 г. от н.е. което означава,че нашият календар е с поне 7 века по-стар от календарите на тюрки и китайци,които го приели от будистките мисионери в своите земи. До VIII в. китайците не са имали циклов календар най-малко пък животински- в стара китайска география от VIII в. е описано как през VII в. те силно се учудвали на това,че белите народи на запад от тях (тохари,кушани,согдийци и пр.) си служели с календарен кръг,върху който имало рисунки на животни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kabulivarna5
Категория: История
Прочетен: 3637
Постинги: 44
Коментари: 21
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Май, 2019  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031